Кървави книги том 4

– Един човек иска румсървиз – извика баща й с лека ирония в гласа. – Ще си довлечеш ли задника тук, за да го обслужиш?

Никакъв отговор, само още писъци. Ърл започна да нервничи. Управителят се обърна отново към него. На едното му око имаше перде.

– С евангелиста ли сте?

– Да... Как разбрахте, че е...

– Лора Мей го разпозна. Виждала го е на снимка във вестника.

– Аха...

– Нищо не пропуска моята хубавица.

Лора Мей изникна от задната стая като по команда. Щом кафявите й очи се спряха на Ърл, лицето й видимо грейна.

– О! – възкликна тя усмихнато. – Какво мога да направя за вас, господине?

Думите и усмивката й намекваха, че изпитва нещо повече от учтив интерес към Ърл. Или може би само така му се искаше? Не беше правил секс от три месеца, ако не се брои онази проститутка в Понка, Оклахома. Той реши да рискува и се усмихна на свой ред. Въпреки че жената беше поне на трийсет и пет, поведението й беше момичешко, а погледът, който му отправи – смущаващо директен. Когато очите им се срещнаха, Ърл реши, че първоначалното му впечатление е било вярно.

– Имате ли студена вода? Госпожа Гайър не се чувства добре.

Лора Мей кимна.

– Сега ще донеса – каза тя и постоя още малко на прага, после се върна в стаята с телевизора. Шумът от филма бе затихнал – явно даваха сцена, в която звярът отсъстваше – и в настъпилата тишина Ърл чу плющенето на дъжда, който размекваше земята отвън, превръщайки я в кал.

– Здраво пере тая вечер, а? – отбеляза управителят. – Ако продължи така, ще се наложи да отложите утрешната проповед.

– Лошото време няма да спре хората – възрази Ърл. – Джон Гайър е голяма атракция.

Брадясалият мъж направи физиономия.

– Ще ги спре торнадото, което се задава – заяви той, като очевидно се наслаждаваше на ролята си на лош пророк.

– Шегувате ли се?

– По-миналата година вятърът отнесе покрива на училището. Стана за миг.

Лора Мей се появи с поднос, върху който имаше кана и четири стъклени чаши. В каната дрънчаха бучки лед.

– Каза ли нещо, татко?

– Че ще има торнадо.

– Времето не е достатъчно горещо – възрази тя. Баща й изсумтя, но се отказа да спори. Лора Мей се приближи до Ърл, като продължаваше да държи подноса. – Да вървим, аз ще го отнеса.

Ърл кимна. По пътя към стаята на Гайър щяха да имат време за още закачки. На Лора сигурно й беше хрумнала същата мисъл... или просто искаше да разгледа проповедника отблизо.

Повървяха мълчаливо до края на покритата площадка, после спряха. Трябваше да прекосят десетина метра кална земя, за да стигнат до другата сграда.

– Да взема ли каната? – предложи Ърл. – Вие ще носите чашите и подноса.

– Добре – съгласи се тя. После го изгледа отново в очите и попита: – Как се казваш?

– Ърл. Ърл Рейбърн.

– Аз съм Лора Мей Кейд.

– Радвам се да се запознаем, Лора Мей.

– Знаеш какви работи стават тук, нали? – попита тя. – Татко сигурно ти е казал.

– За смерчовете ли?

– Не – отговори Лора, – за убийството.

* * *

Сейди застана до долния край на леглото и се загледа в жената. Имаше ужасен вкус за дрехи и прическата не й отиваше. Непознатата промърмори нещо в просъница и внезапно се събуди. Отвори широко очи. В погледа й проблеснаха неясна тревога и някаква болка. Сейди въздъхна.

– Какъв е проблемът? – поиска да знае Бък.

Беше оставил куфарите и седеше на един стол срещу четвъртия обитател на стаята – едър мъж със слабо, но решително лице и буйна стоманеносива коса, достойна за пророк от Стария завет.

– Няма проблем – отговори Сейди.

– Не искам да бъдем в една стая с тези двамата – рече той.

– Това е стаята, в която... в която бяхме отседнали.

– По-добре да се преместим в съседната – предложи Бък, като кимна към отворената врата на осма стая. – Там ще ни бъде по-спокойно.

– Те не могат да ни видят – напомни му Сейди.

– Но аз ги виждам и от тях ме побиват тръпки. Какво значение има дали ще сме в друга стая, за бога. – Без да изчака съгласието й, той взе куфарите и ги отнесе в стаята на Ърл. – Идваш ли?

Сейди кимна. Беше по-добре да отстъпи. Ако започнеше да спори отсега, никога нямаше да се сдобрят. Помирението е от съществено значение за повторното ни събиране, напомни си тя и го последва послушно в осма стая.

Вирджиния се зачуди дали да не стане от леглото, за да отиде в банята и да глътне скришом едно-две хапчета. Но присъствието на Джон я плашеше. Понякога й се струваше, че той може да вижда в душата й, че вината й е като отворена книга за него. Беше сигурна, че ако стане сега и започне да рови в чантата си за успокоителни, Гайър ще я попита какво прави. А ако я попита, тя ще му каже, всичко ще си признае. Нямаше да устои пред силата на изгарящия му обвинителен поглед. Не, по-добре да продължи да лежи, докато Ърл не се върне с водата. После, когато двамата мъже започнат да обсъждат турнето, ще се измъкне незабелязано със забранените таблетки.

Имаше нещо нередно в светлината в стаята. Нещо, което я тревожеше и което я накара да затвори отново очи. Преди броени секунди измамната светлина беше създала илюзия в долния край на леглото й – някаква ефимерна като крило на молец материя, която почти бе добила плътност, преди да изчезне.