Кървави книги том 4

Седнал до отсрещния прозорец, Джон продължаваше да рецитира под нос проповедта си. Отначало Вирджиния долови само няколко думи:

– И от дима излязоха скакалци по земята...

Разпозна веднага пасажа, не можеше да сбърка характерната му символика.

– И даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии.

Беше стих от Откровението на свети Йоан. Знаеше наизуст продължението. Джон го беше рецитирал на всички проповеди.

– Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

Гайър обичаше Откровението. Цитираше го по-често от Евангелиетата, защото историите им, които знаеше наизуст, не го разпалваха така, както напевните стихове на Йоан. Когато проповядваше Откровението, той споделяше апокалиптичното видение и то го докарваше до екстаз. Тонът на гласа му се променяше. Стиховете сякаш не излизаха от устата му, а направо от душата му. Неспособен да им устои, той се изкачваше по спиралата на още по-страховита метафора: от ангели към дракони, а после към Вавилон, Майката на блудниците, яхнала червен звяр.

Вирджиния се помъчи да игнорира думите. Обикновено й доставяше удоволствие да слуша как съпругът й рецитира Откровението, но не и сега. Тази вечер думите й се струваха абсурдни и фалшиви. За пръв път си даде сметка, че губи смисъла им, че Джон не успява да улови тяхната същност. Тя изропта неволно на глас. Гайър спря да чете.

– Какво има? – попита той.

Вирджиния отвори очи, засрамена, че го е прекъснала.

– Нищо.

– Да не би рецитирането ми да те притеснява? – поиска да знае Джон.

Във въпроса му имаше предизвикателство, на което тя реши да не отговаря.

– Не, разбира се, че не.

Сейди наблюдаваше лицето й през отворената врата между двете стаи. Жената лъжеше, разбира се, думите наистина я притесняваха. Те дразнеха и самата нея, но само защото бяха толкова патетично мелодраматични – едно наркотично видение за Армагедон, по-скоро комично, отколкото страшно.

– Кажи му – посъветва я тя. – Хайде, кажи му, че не ти харесват.

– На кого говориш? – обади се Бък. – Те не могат да те чуят.

Сейди пренебрегна забележката му.

– Хайде – повтори тя на Вирджиния. – Кажи на копелето.

Но жената остана безмълвна и Гайър продължи с цитатите, които ставаха все по-абсурдни.

– И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

Сейди поклати глава: ужаси в картинки за деца. Трябваше ли да си мъртъв като нея, за да проумееш, че това са пълни глупости?

– Кажи му. Кажи му колко нелепо звучи.

Вирджиния се надигна от леглото и каза:

– Джон?

Сейди се втренчи в нея, внушавайки й да продължи.

– Кажи го. Кажи го.

– Трябва ли да говориш за смърт през цялото време? Много е потискащо.

Сейди едва не изръкопляска. Ако беше на мястото на жената, щеше да използва различни думи, но всеки с предпочитанията си.

– Моля? – попита Гайър, който реши, че не е чул правилно.

Нима жена му го предизвикваше?

Вирджиния сложи трепереща ръка пред устата си, сякаш искаше да спре следващите думи, но въпреки това ги изрече.

– Пасажите, които рецитираш. Мразя ги. Толкова са...

– Глупави – подсказа й Сейди.

– ...противни – каза Вирджиния.

– Ще дойдеш ли в леглото най-сетне? – попита Бък.

– Ей сега – отговори му Сейди през рамо. – Искам да видя какво ще стане.

– Животът е сапунена опера – заяви той.

Тя се накани да възрази, но проповедникът се приближи до леглото на Вирджиния с Библия в ръка и каза:

– Това е Божието слово, Вирджиния.

– Знам, Джон. Но има и други пасажи.

– Мислех, че харесваш Откровението.

– Не, потиска ме.

– Уморена си.

– О, да! – възкликна Сейди. – Винаги реагират така, когато се доближиш прекалено до истината. „Уморена си. Защо не поспиш малко?“

– Защо не поспиш малко? – попита Гайър. – Ще си довърша работата в съседната стая.

Вирджиния изтърпя снизходителния му поглед цели пет секунди, после кимна.

– Да – отстъпи тя. – Уморена съм.

– Глупава жена – рече й Сейди. – Не се предавай или ще го направи пак. Достатъчно е да отстъпиш само сантиметър и ще ти вгорчи живота.

Бък се появи зад нея.

– Няма да те моля пак – каза той, като я хвана за ръката. – Дошли сме тук, за да подновим приятелството си, така че хайде да го направим. – И я издърпа от вратата малко по-грубо от необходимото.

Сейди се освободи от ръката му.

– Няма нужда от насилие, Бък.

– Ха! Точно ти ли ще ми говориш за насилие – засмя се безрадостно той. – Искаш ли да ти покажа какво е насилие? – Тя се обърна към него. – Ето ти насилие.