Кървави книги (Том I)

Свинята и момчето бяха спрели под изпружените му крака. Лейси, който продължаваше да грухти, бе слязъл от гърба на животното и сега клечеше до него. Редман виждаше извивката на гръбнака и гладката кожа на гърба му. Виждаше и още нещо — възлестото въже с оръфан край, което стърчеше от бледия му задник. Беше досущ като свинска опашка.

Свинята вдигна глава, въпреки че не можеше да го види. Редман си каза, че тя страда и ще продължи да страда чак до смъртта си. Приятна мисъл. После устата й се отвори и тя заговори. Не знаеше как е възможно да говори, но чу думите. Бяха изречени с жизнерадостен момчешки глас.

— Такава е участта на звяра — каза тя, — да яде и да бъде изяден.

После свинята се усмихна и въпреки че си мислеше, че е станал напълно безчувствен, Редман изпита шокираща болка, когато Лейси отхапа парче месо от крака му и се покатери със сумтене по своя спасител, за да му отнеме живота.

Секс, смърт и звезден блясък

Даян прокара напарфюмираните си пръсти през двудневните червеникавокафяви косъмчета по брадичката на Тери.

— Харесват ми — заяви тя. — Дори сивите.

Харесваше всичко в него или поне така твърдеше.

Когато я целуваше: Харесва ми.

Когато я събличаше: Харесва ми.

Когато смъкваше слиповете си: Харесва ми, харесва ми, харесва ми.

Тя се нахвърляше върху него с такъв неподправен ентусиазъм, че не му оставаше нищо друго, освен да гледа как светлорусата й глава се клати над слабините му с надеждата, че никой няма да ги изненада в гримьорната. Даян беше омъжена жена все пак, нищо че беше актриса. Той също имаше съпруга, където и да се намираше тя в момента. От този тет-а-тет14 можеше да излезе пикантен материал в някой местен жълт вестник, а той искаше да запази репутацията си на сериозен режисьор — никакви евтини трикове за привличане на вниманието, никакви клюки, само изкуство.

После езикът й хвърляше в смут нервните му окончания и той забравяше всякакви честолюбиви помисли. Може и да не беше кой знае каква актриса, но, ей богу, добре се справяше. Безупречна техника; непогрешим усет за темпо — или имаше много практика, или усещаше инстинктивно кога да забърза ритъма, за да доведе сцената до задоволителен завършек.

А когато всичко свършеше, на него му идеше едва ли не да я аплодира.

* * *

Разбира се, всички участници в постановката на Калоуей на „Дванайсета нощ“ знаеха за връзката им. Когато актрисата и режисьорът закъсняваха за репетиции или тя се появяваше с грейнало лице, някой подхвърляше саркастичен коментар и той се изчервяваше. Помъчи се да й обясни, че трябва да контролира изражението си на доволна котка, но тя просто не умееше да се преструва. Което беше нелепо, предвид естеството на професията й.

Но на Ла Дювал, както Едуард настояваше да я нарича, не й се налагаше да бъде голяма актриса, тя беше известна. Какво като рецитираше Шекспир като Хайауата — дум да дум да дум да дум да15? Какво като вникването й в психологията на героя беше съмнително, логиката й погрешна, а изграждането на образа неточно? Какво като усетът и към поезията отговаряше на усета й за благоприличие? Тя беше звезда, а това означаваше бизнес.

Никой не можеше да го отрече — името й носеше пари. Рекламата на театър „Елизиум“16 заявяваше правото й на слава със седемсантиметров черен надпис с удебелен прав шрифт на жълт фон:

„Даян Дювал: звездата от «Извънбрачното дете»“ „Извънбрачното дете“. Навярно най-лошата сапунена опера, шествала по националните програми в историята на жанра, два пълни часа седмично с банални герои и дървен диалог, които, естествено, постигнаха висок рейтинг и превърнаха изпълнителите на главните роли кажи-речи за една нощ в ярки звезди на кристалния небосклон на телевизията. А най-ярка измежду ярките беше ослепителната Даян Дювал.

Може и да не беше родена за класически роли, но бог е свидетел, че представленията с нея бяха касови. А във времената на празни театри от значение беше единствено броят на продадените билети.

Калоуей се бе примирил с факта, че тази постановка на „Дванайсета нощ“ няма да е точно каквото иска, но ако имаше успех — а с Даян в ролята на Виола имаше всички шансове да бъде успешна — тя можеше да му отвори няколко врати в Уест Енд17. Освен това работата му с вечно любящата и искаща госпожица Д. Дювал си имаше своите предимства.

* * *

Калоуей вдигна шевиотните си панталони и погледна надолу към нея. Тя го гледаше с онази очарователна усмивка, която използваше в сцената с писмото. Изражение Пето в репертоара на Дювал, някъде между Непорочното и Майчинското.

Той отговори на усмивката с кратка любяща усмивка от собствения си репертоар, която от метър разстояние приличаше на истинска. После се консултира с часовника си.

— Боже, скъпа, закъсняваме.

Тя облиза устни. Вкусът му наистина ли й харесваше толкова много?

— По-добре да си оправя косата — рече Дювал, когато се изправи и се погледна в продълговатото огледало до кабината с душа.

— Да.

— Добре ли си?

— По-добре не бих могъл да бъда — отговори й той. Целуна я лекичко по носа и я остави да флиртува със себе си.