Кръвна линия

Точно показа главата си на повърхността, когато оглушителен рев го накара рязко да се обърне. Впери поглед към Бурдж Абаади. Трите лодки бяха обърнати към входа. Струя дим избълва от централната моторница, разсече кървавата нощ и се заби в многоетажната стъклена фасада. Експлозията на ракетния експлозив разтърси лобито. Отгоре заваляха стъкла като стотици проблясващи гилотини. В небостъргача зейна широка дупка.

Два двигателя зареваха и моторниците се понесоха през отвора в тъмното лоби. След като се озоваха вътре, нова ракета блесна като червено слънце.

Грей се надяваше останалите да са намерили прикритие и патрулът да направи само повърхностна проверка, преди да излезе от кулата.

Междувременно той имаше друга мисия за изпълняване.

Преди да успее да се обърне, във водата се усети зловеща вибрация. Повърхността й затрептя.

С тежък стон светът започна да потъва около него. Кулите започнаха да се спускат по-бързо, етаж след етаж. Последните върхове на дървета изчезнаха под водата. Навсякъде забълбукаха мехури, последното издишане на давещата се Утопия.

В другия край на парка дупката във фасадата на Бурдж Абаади се беше превърнала в снишаваща се арка.

Само една моторница профуча през нея, а хората на борда се снишиха под острите стъклени зъби.

Втората лодка остана уловена в капан вътре и кръжеше безпомощно зад стъклото, докато отворът изчезваше. Патрулите отвън се опитаха да изстрелят нова граната, но докато се приготвят, цялото лоби беше потънало.

Грей се обърна към целта си — знаеше, че вниманието на екипажите ще бъде насочено към другарите им.

Хамърът и моторницата бяха изчезнали под водата.

Той стигна до мястото, където се намираха, пое максимално дълбоко дъх, обърна се и се гмурна в кипналата вода. Под неспокойната повърхност имаше само мрак.

Грей се насочи към черните дълбини.

4,33 ч.

Сейчан се мъчеше да се изкачи по-високо.

Надигащата се вода ги настигаше, поглъщаше спиралното стълбище под групата. Но това не беше всичко. Няколко етажа по-надолу аварийното осветление открои тъмни сенки, които също се катереха панически нагоре. Екипажът на уловената в капан лодка се мъчеше да се измъкне като тях, тичаше нагоре, по-далеч от следващата ги вода.

Сейчан искаше да остави три етажа между своя екип и водата, преди да напусне стълбището и да се опита да стигне до прозорците.

Имаше обаче и друг проблем. Напълно беше изгубила ориентация. При липсата на електричество етажите бяха престанали да се въртят и бяха спрели в някакво грубо подобие на тирбушон. Подови нива започваха във всички посоки. Самото стълбище също допринасяше за дезориентацията й. Вече нямаше представа от коя страна на сградата би трябвало да е Грей.

Отдолу проехтя изстрел.

Сейчан се намръщи и погледна.

Патрулът беше открил огън.

Първата й мисъл беше: „Какво си мислят, че могат да уцелят кучите синове?“, последвана от: „Майната ви“.

Но щом искаха да си играят, тя нямаше нищо против да елиминира няколко проблема.

— Ковалски! Действай!

— Както кажеш.

Ковалски беше метнал Аманда през рамо и бръкна в джоба си, без да спира да тича. Остави топчетата да изпопадат между пръстите му като трохи по стълбите.

Сейчан гледаше надолу и изчака сенките да стигнат до тях.

— Сега! — извика тя.

Ковалски натисна бутона и детонира последното си топче С-4. Взривът отнесе водача, а оцелелите се дръпнаха от зейналата дупка в стъкленото стълбище. Озоваха се в капан и нямаше как да продължат нагоре.

„Съжалявам, приятели. Вие започнахте първи“.

Сейчан продължи подлудяващата борба със стъпалата. След още няколко завоя чу писъци отдолу.

Използва ги, за да прецени разстоянието до водата. Или нивото се покачваше по-бързо, или те бяха забавили крачка. Така или иначе, губеха преднина.

— Следващият етаж! — извика тя на Тъкър. — Намери най-краткия път до външните прозорци.

Щом стигнаха етажа, Сейчан се втурна напред заедно с водача и неговото куче, като се молеше наум. Тъкър зави по дълъг коридор.

— Насам! — извика той. — Има балкон в края!

— Стреляй в ключалката! — закрещя Сейчан.

Нуждаеха се от всяка секунда.

Спринтира, следвана от Ковалски. Гигантът не изоставаше, макар да бе натоварен с Аманда. Трябваше да му се признае, че е чудесен работен кон.

Отпред изтрещяха изстрели.

Сейчан настигна Тъкър и Каин точно когато водачът отваряше плъзгащата се стъклена врата. Широкият балкон ги очакваше. Всички изтичаха на него.

Сейчан отиде при парапета. Надигащата се вода кипеше един етаж под тях. Боеше се от две неща, ако се наложеше да се хвърлят във водата. Ако не скочеха достатъчно далеч, мъртвото течение, причинено от потъващата кула, можеше да ги завлече надолу. А дори да успееха да се отдалечат на достатъчно разстояние, в тези неспокойни води имаше акули — и то не само такива с перки.

Едната патрулна лодка се поклащаше във водата вдясно от тях, недалеч от балкона.

Нямаше никакъв шанс да й избягат, а плясъците им най-вероятно щяха да привлекат вниманието на преследвачите.

Сейчан затърси с поглед из потъващия град.

„Къде си, Грей?“

4,35 ч.

„Хайде, хайде…“