Кръвна линия

Лиза видя в огледалото как погледът на Кат се спира върху тила на Кранстън. Докторът беше странно умълчан и вече не се оплакваше от начина, по който го бяха завързали.

Глухо боботене оповести вдигането на моста… но след това се усили, превръщайки се по-скоро в ръмжене.

Лиза се намръщи. Явно механизмът на стария мост се беше повредил.

Реакцията на Кат беше по-груба. Тя рязко се изправи и изхвърли мобилния телефон през прозореца. В същото време стисна рамото на Лиза.

— Разкарай ни оттук! Веднага!

Предупреждението дойде твърде късно.

Сив хеликоптер внезапно се появи от речното корито от лявата им страна и увисна високо над моста.

Лиза превключи на задна и натисна газта. Понесе се обратно към кръстовището, завъртя колата на 180 градуса, готова да побегне, но хеликоптерът беше по-бърз. Пресече им пътя и се спусна, блокирайки пътя.

Лиза наби спирачки, за да не се блъсне в перката.

Вятърът от ротора заблъска предното стъкло на джипа.

— Хвърлете оръжията си през прозорците! — изрева високоговорител. — Излезте с вдигнати ръце!

За подсилване на заповедта малката картечница, монтирана под хеликоптера, затрака и изплю редица куршуми пред форда.

Лиза се обърна към Кат.

Тя поклати глава.

— Изпълнявай.

Кранстън се усмихна в настъпилата тишина.

— Дами, не сте единствените, които крият изненади. — Той се обърна неловко назад. — Успях да изключа клетъчния предавател на телефона и да пусна сателитния сигнал.

„Превърнал е телефона в проследяващо устройство — осъзна Лиза. — Нищо чудно, че Кат го изхвърли“.

Кранстън се намръщи.

— Все пак трябва да призная, че реакцията беше побърза, отколкото очаквах. Явно работодателите ми наистина не искат да се измъкнете. Но защо? Кои сте вие, по дяволите?

Кат опря пистолета в ухото му.

— Така и няма да разбереш.

Очите му станаха огромни, миг преди пистолетът да изтрещи и да отнесе половината му лице.

Лиза се сви от внезапната бруталност. Ушите й пищяха, докато Кат хвърляше оръжието през прозореца. Все пак успя да чуе свирепия шепот на приятелката си.

— Това беше за Ейми.

20,15 ч.

Вашингтон, окръг Колумбия

Пейнтър седеше на стола на Кат и търкаше очи. От едва доловимия аромат на жасмин не беше останала нито следа. Може би се беше разнесъл покрай цялото влизане и излизане от кабинета. Или пък вече бе свикнал с него. Така или иначе го гризеше усещане за загуба и го изпълваха лоши предчувствия.

„Просто си уморен“ — опита се да се убеди той.

Джейсън и Лайнъс продължаваха да издирват форда. Пейнтър беше пуснал безброй пъти записа и бе гледал неясната фигура кадър по кадър. Знаеше, че това е Лиза.

Изпитваше облекчение, че тя още е жива, но и от нея, и от Кат продължаваше да няма нито вест и Пейнтър имаше чувството, че някой е забил леден нож в корема му и бавно го върти.

Застави се отново да погледне картата на монитора. На нея се виждаше Южна Каролина и части от Северна Каролина и Джорджия. На зеления фон имаше големи червени петна. Това бяха земите, собственост на фамилия Гант.

Пейнтър подозираше, че Лиза и Кат са скрити някъде сред аленото поле.

А това беше силно предизвикателство.

Фамилията Гант бе пристигнала на бреговете на двете Каролини един век преди основаването на страната и бе създала град Чарлз Таун, който по-късно станал просто Чарлстън. Богатството и властта им растели бързо благодарение на връзките им със Стария свят, както в Англия, така и във Франция. С разрастването на фамилията се разраствало и влиянието й, което започнало да обхваща университети, власти, военни институции и банкови кръгове.

И голяма, част от това богатство се превърнало в земя.

В началото на миналия век се говорело, че Гант можели да яздят от единия край на щата до другия — от бреговете на Чарлстън през низините и нагоре към планините Блу Ридж, без нито веднъж да излизат от собствената си територия.

Днес Гант можеха да прекарат стадо говеда през щата и да твърдят същото.

Пейнтър разтърка слепоочия, изумен от богатството и властта, която се беше изправила срещу малката му група. Как можеха да се надяват на успех срещу толкова здраво окопана сила? И ако врагът научеше, че Сигма продължава да го разследва тайно, каква щеше да бъде реакцията му?

Можеше да се досети. През 146 г. пр.н.е. Рим унищожил Картаген, като разграбил града, изгорил го, поробил оцелелите и дори осолил земята, за да е сигурно, че там вече няма да порасне нищо.

Пейнтър очакваше нещо по-лошо и от това.

Джейсън Картър, който се бе превърнал в негова сянка, се появи на прага.

— Директоре, поискахте да ви уведомя, когато приключа с онзи проект.

— Готов ли си? Вече?

— На нашия компютър. Но мога да ви покажа.

Пейнтър стана и отстъпи стола на главния анализатор на Кат. Хлапето побърза да заеме мястото. Затрака бързо на клавиатурата и зареди родословното дърво на клана Гант. Пейнтър беше поискал експертната му помощ за изграждането на по-детайлна версия, съобразена с неговите специфични параметри.