Кръвна линия

Зад масивния джип се поклащаше лодка със същия цвят като колата. Водата я беше издигнала от каросерията. Моторницата все още беше завързана, но някой не я беше застопорил както трябва.

Грей имаше нож на колана и можеше да среже ремъците. Надяваше се, че ще успее да запали двигателя, но ако не друго, съдът поне плаваше. Предпочиташе това, отколкото да останат сред отломките, изцяло във властта на теченията и вълните.

Стигна до входа и натисна вратата с рамо. Завъртането на наполовина потопената преграда се оказа сериозно предизвикателство, но тя бавно подаде. Успя да я отвори достатъчно, за да се измъкне навън.

Разбушувалите се течения се опитваха да го откъснат от стълбището, водещо надолу към парка. Успя да се задържи само защото се беше вкопчил в дръжката на вратата.

Викът го накара да се обърне.

Грей впери поглед назад към лобито.

Сейчан стоеше на стълбите с останалите. Водата продължаваше да ги гони нагоре по спиралното стълбище и като че ли вече се надигаше по-бързо. Пръстите на Грей едва докосваха мраморния под. Но не потопът я беше разтревожил.

Тя посочи към града.

— Светлини! Идват насам!

Грей се обърна, като се държеше за дръжката.

Три светлини се носеха към Бурдж Абаади по централния булевард, минаващ по дължината на единия лъч на звездата. Движеха се на зигзаг и очевидно претърсваха района.

Скутери.

Грей се съмняваше, че е някаква спасителна операция. „Не и на този остров, не и при тези собственици“. Най-вероятно бяха изпратили контингент от флота, който патрулираше водите около острова. Искаха да са сигурни, че никой от нападателите на тайната база не е оцелял.

— Скрийте се! — извика Грей на Сейчан. — И се движете, ако е нужно!

Сейчан кимна и махна на групата да се изкачи нагоре по стълбището.

Времето изтичаше. Грей погледна своята клатеща се цел и се гмурна в неспокойните води. Теченията го задърпаха, теглеха и подмятаха тялото му, но след като успя да се отдалечи от стените на кулата, силата на водата намаля. Изкара глава на повърхността, намери целта си и заплува към нея с мощни замахвания.

Потопените препятствия се оказаха по-сериозно предизвикателство. Докато Грей пресичаше парка, кракът му се оплете в клоните на едно дърво и трябваше да положи доста усилия, за да се освободи.

И през цялото време държеше под око приближаващите моторници.

Даде си сметка, че няма шанс да се добере до джипа, преди патрулът да стигне кулата. Все пак водата беше тъмна и в нея плаваха куп отпадъци. Можеше да се промъкне незабелязано, стига да внимава. След това щеше да изчака патрула да си тръгне, да освободи лодката и да спаси другарите си.

Такъв беше планът му, преди сигналните ракети да полетят в небето от лодките и да засияят над потопения парк. Над главата му се родиха нови звезди, увиснали на малки парашути, които пламтяха в алено и превръщаха нощта в адски здрач, а водата придоби ръждиво-червен оттенък.

Грей затърси прикритие, преди лодките да са стигнали до него. На десетина метра от него плаваше дълъг сандък, който бавно се въртеше в течението.

Заплува към него, загребвайки мощно с ръце.

Воят на двигателите се засили.

Грей стигна сандъка и се вкопчи задъхан в ръба му. Продължи да следи лодките, които се движеха по потопения булевард и из парка. След това моторниците се разгърнаха.

Грей се притисна в скромното си прикритие.

Врагът се беше разделил и трябваше да внимава сандъкът да остава през цялото време между него и патрула. Зарита с крака, теглейки го със себе си, като внимаваше да не се движи прекалено бързо и да създава впечатлението, че това е поредният боклук, понесен от водата.

Точно тогава две лодки се обърнаха към него и се разделиха — не нарочно, просто чиста случайност. Грей се потопи и мина под сандъка. Ръцете му сляпо заопипваха къде да се хване, докато моторниците отминат.

Дланите му не откриха дъно. Сандъкът беше отворен отдолу. Грей посегна нагоре и откри, че има въздушен джоб. Изплува в него и пое дълбоко дъх в мрака. Пръстите му напипаха мека тапицерия по вътрешната страна.

Изведнъж разбра в какво се е скрил.

Представи си ковчега, използван за транспортирането на Аманда дотук, положен върху каросерията на пикап. Явно е бил понесен от надигащите се води и капакът му беше паднал.

Водата изсветля от двете му страни, когато моторниците минаха покрай ковчега с включени прожектори.

Грей изчака да се отдалечат и отново заплува през парка, скрит под ковчега. Не знаеше дали този начин на придвижване беше добър или лош знак. Продължи напред, като бавно се носеше към лодката. Надяваше се, че когато стигне там, патрулът вече ще си е отишъл.

След още половин минута тишина Грей рискува да излезе навън, за да прецени траекторията си през парка.