Кръвна линия

От самото начало нещо в родословното дърво на Гант не му даваше мира. Имаше чувството, че пропуска някакъв жизненоважен детайл. Подозираше за проблема, но не знаеше какво означава той и дали изобщо означава нещо. Единственият начин да се увери бе да създаде генеалогична презентация, която не пропускаше нито една подробност.

Искаше пълната картина — и беше помолил Джейсън да я състави.

Щракане на мишката и триизмерната диаграма се появи на екрана. Потомци и роднини образуваха монументален гоблен, отделните нишки се разклоняваха и събираха в продължение на две столетия, до времето на основаването на страната.

Трудно бе да се получат надеждни сведения за по-ранния период.

Но явно не и за Джейсън.

— Добре, директоре, знам какво поискахте, но си позволих да потърся още един век назад — просто за по-пълна картина.

„Искам да клонирам това хлапе“.

Пейнтър се наведе към екрана.

— И си успял в същото време да разшириш търсенето настрани.

Джейсън кимна.

Пейнтър беше прекарал часове в изучаване на графиката и най-сетне бе разбрал какво го гризеше. Някои нишки показваха фамилни линии, които се отделяха и вплитаха в основната генеалогична матрица — далечни братовчеди се женеха отново за роднини. За такъв богат род това не беше необичайно — инбридингът на власт и кръв беше типичен за аристократите.

Но тези нишки във фамилия Гант го тревожеха, защото изглеждаха твърде много, дори за подобна династия. Изглеждаха подозрителни. Пейнтър нямаше как да не им обърне внимание, за да се опита да разбере какво могат да разкрият те.

Помоли Джейсън да разшири генеалогичното търсене настрани от основното дърво и да проследи всички нишки. Освен това му заръча да гледа за нови и по-конкретно за такива, които се отделят още повече, преди да се върнат в лоното на Гант.

— Покажи ми — каза той.

— Подгответе се. Графиката е огромна. Няма да се виждат отделни имена, само точки.

— Направи го.

Джейсън чукна няколко клавиша и първоначалната матрица, конструирана от Пейнтър, се смали до размерите на юмрук. Имената изчезнаха и се превърнаха във възли в мрежа, звезди в галактика. Около ядрото на галактиката заблестя мъглива корона от нови точки, които го обкръжаваха и в същото време бяха част от него.

Пейнтър прокара пръсти през новите спирални ръкави на галактиката.

— И всички тези точки показват къде някоя нишка от дървото се е отделила от другите…

— … Само за да се върне по-късно обратно — потвърди Джейсън. — Средното отклонение е две поколения, но в няколко случая има отделяне за пет или шест. Двама от блудните роднини, върнали се във фамилията, са седемнайсети или осемнайсети братовчеди. Но въпреки това са се върнали.

— Като нощни пеперуди около лампа — каза Пейнтър. — Отдалечават се и пак политат обратно. Отново и отново.

Джейсън сви рамене.

— Вероятно мога да потвърдя, че това е изключение дори за фамилия като Гант, но ще ми отнеме време, докато намеря годна за сравнение династия. Въпреки това не съм сигурен какво значение има това.

Пейнтър също не бе сигурен — но дишането му стана по-дълбоко, притокът на адреналин се усили, сякаш беше застанал на ръба на пропаст.

„Нещо…“

Погледът му остана прикован към екрана и бавно въртящата се матрица. Чувстваше, че този мъглив облак по краищата на генеалогичната карта има някакъв модел. Просто му трябваше ключ, за да го разкрие.

„Какво пропускам?“

30.

3 юли, 4,16 ч.

Териториалните води на Дубай

Нагазил до гърдите, Грей вървеше към входа на Бурдж Абаади. Останалите чакаха до стълбището, готови да побягнат нагоре, за да се спасят от надигащата се вода.

Зад стъклената стена град Утопия бавно потъваше. В няколко сгради още работеше аварийното осветление, което бе на акумулатори. Иначе островът тънеше в мрак. Черните вълни се носеха през парка и се разбиваха в стъпалата на кулата. Навсякъде плаваха опасни отломки — греди, пластмасови кошчета за боклук, дори една палма, която още беше в саксията си. Теченията представляваха не по-малка заплаха.

Грей си представи как цялата платформа потъва, смазвайки наводнените пилони с тежестта си. За времето, през което успя да прекоси лобито, нивото на водата се покачи с още една стъпка. Трябваше да се махнат от потъващата кула, преди потапянето на острова да се превърне в устремен полет надолу — или по-лошо, цялата платформа да се килне настрани и да събори сградите като залитнал келнер с поднос в ръка.

Не знаеше дали Джак Къркланд е жив, дали е оцелял при цялата пиротехника под платформата. С надежда за най-доброто Грей бе активирал насочващото устройство, което му беше дал Джак, и го бе оставил на Ковалски, който още носеше Аманда.

Но не разчиташе единствено на надеждата.

Загледа се към целта си зад вратите на кулата.

Тя се намираше от другата страна на парка. Покривът на жълтия „Хъмър“, зад който се бяха скрили по-рано, все още беше над водата, но не той беше целта на Грей. Нямаше да заминат с кола от острова.