Кръвна линия

Инерцията ги приближи до рампата и носът на скутера се качи на нея. От двете страни ги гледаха дула.

Последва суматоха.

Капитанът на катера се появи в края на рампата. Тъмните му черти и гъстата черна брада издаваха арабския му произход. До него стояха тънък мустакат мъж и хилава руса жена със строга къса прическа.

— На колене! — нареди капитанът и насочи пистолет към тях.

Грей и Сейчан се подчиниха.

Капитанът излая някаква заповед на арабски. Четирима мъже се втурнаха по рампата, изтеглиха скутера и го завързаха, за да не опитат да избягат с него. Други двама се качиха на борда, свалиха ръцете им и ги закопчаха отзад.

Едва тогава капитанът и спътниците му пристъпиха напред.

Тънкият мъж приближи от страната на Сейчан и заговори със силен британски акцент:

— От нея ще излезе чудесен опитен образец, не мислиш ли, Петра?

Блондинката отиде при Грей.

— Внимавайте, доктор Блейк. Тя не е за вас. Поне засега.

Петра се наведе към Грей.

— Нито пък той. Мислехме си, че залавянето ви или залавянето на някого от колегите ви ще се окаже по-трудно. Това ме прави подозрителна.

Ръката й се стрелна към врата му — достатъчно бързо, за да го сграбчи за гърлото. Грей инстинктивно се опита да се дръпне. На лицето й се появи подобие на усмивка, предизвикана от изненадата му. Другата й ръка беше също толкова бърза. В гърлото му се заби игла. Парене като от киселина плъзна по Грей, когато тя натисна буталото.

Той се закашля от рязката болка.

Петра се изправи.

— Не, имаме специални планове за този.

— Какви планове? — попита Блейк, но въпросът му прозвуча несигурно, сякаш не искаше да научава отговора.

— Той е добър снайперист — започна Петра.

Грей се мъчеше да слуша, но киселината сякаш прогаряше съзнанието му. Светът се сви, гласът й сякаш достигаше до него по дълъг тунел.

— След четирийсет часа…

Последните й думи преминаха в шепот, докато той се свличаше на палубата до Сейчан. Зрението му се стесни до точка. И през нея гледаше как Сейчан помръдва коляно и изключва камерата, закрепена за бронежилетката на Каин, скривайки факта, че е записвала разговора, преди останалите да се усетят.

Молеше се някой да слуша. Някой трябваше да слуша.

Това беше плячката, заради която бяха рискували толкова много.

Най-голямото съкровище на света.

Информацията.

Докато Грей губеше съзнание, последните смущаващи думи го последваха в мрака:

— След четирийсет часа този мъж ще убие президента на Съединените щати.

III. Ловни полета

32.

3 юли, 13,04 ч.

Вашингтон, окръг Колумбия

Пейнтър чакаше бурята.

Намираше се в централния коридор, който пресичаше най-долното ниво на командния бункер. Тук Сигма пазеше най-големите си тайни. До него имаше стая, в която през последните пет часа бяха влезли само шепа хора. Пейнтър стоеше на поста си, а мускулите му бяха стегнати на възли.

Искаше му се да закрачи напред-назад, за да пропъди безпокойството си. Нуждаеше се от движение.

Беше минал почти ден, откакто бе научил последните вести за Кат и Лиза, като дори те бяха само неясни снимки от камерата на банкомат.

Оттогава от тях нямаше ни вест, ни кост.

Положението го гризеше отвътре, прогаряше духа му.

Но той имаше дълг, който не можеше да бъде зарязан.

Асансьорът в края на коридора се отвори с мелодичен звън. Първите двама, които излязоха, бяха хора от Сикрет Сървис. Измериха Пейнтър с поглед. Единият тръгна по коридора; другият остана на място и направи знак на президента Джеймс Гант, че може да излезе от кабината.

Следваха го още двама агенти.

Генерал Меткаф вървеше до президента.

— Насам, сър.

Погледът на Гант се спря върху Пейнтър. Беше като буреносен облак — ярост в очите, зачервено лице, решителност във всяко движение. Дори походката му бе гневна. Пейнтър се надяваше, че ще получи новини, преди да започнат ударите. И не беше напълно сигурен, че дори и след това те ще му се разминат. Но рискът трябваше да се поеме.

Гант погледна часовника си, докато изминаваше последните крачки.

Явно броячът вече работеше.

— Това е отстъпка — презрително каза президентът със силен южняшки акцент. — Заради дългата и безупречна кариера на генерал Меткаф. Той е единствената причина да съм тук. И това е последната отстъпка, която ви правя.

— Разбрано, господин президент.

Гант сви юмрук.

— Така че казвайте каквото имате за казване и да приключваме.

Вместо това Пейнтър се обърна към Меткаф.

— Какво е положението с тези агенти?

— Внимателно проучени — отвърна Меткаф. — И четиримата. Ще са ви нужни за онова, което предстои.

Гант ги изгледа.

— Нужни? За какво?

Пейнтър се дръпна крачка назад.

— Преди да започна, господин президент, искам да видите нещо.

Обърна се и отиде до вратата. Единият агент на Сикрет Сървис го последва. Пейнтър отвори и пусна мъжа да влезе пръв и да огледа помещението. Когато излезе, лицето му бе като че ли по-бледо.

— Чисто е — заяви агентът и отстъпи настрани.

Пейнтър задържа вратата и кимна на Гант.

Президентът го изгледа свирепо, оправи вратовръзката си и влезе в стаята.