Кръвна линия

Пейнтър знаеше, че следващата част от дискусията трябва да е по-деликатна. Всичко казано тук беше предназначено за очите и ушите единствено на президента.

И на още един човек.

Джейсън Картър работеше на компютъра в медицинския кабинет, където се бяха заврели Пейнтър и президентът. Агентите на Сикрет Сървис продължаваха да следят коридора, а един стоеше до Аманда.

Джейсън най-сетне кимна, че е готов. Беше прехвърлил и настроил цялата необходима информация.

Пейнтър погледна Гант.

— Както знаете, господин президент, подозирахме, че Гилдията има пръст в отвличането на дъщеря ви.

Погледът на Гант стана мрачен.

— Вече четох докладите.

— Именно, но истинското им име не е Гилдията. Това е по-скоро наименование за множеството клетки на организацията по целия свят, на мрежата агенти, внедрени в различни военни, правителствени и изследователски институции, както и във финансови кръгове. В организацията има сложна йерархия и някои нива използват други имена, но неотдавна открих следа, сочеща към истинските лидери, които дърпат конците на Гилдията.

Гант го изгледа твърдо.

— Продължавайте.

— Този вътрешен кръг също се крие под много имена, използва тайни общества, за да скрие следите си. И това продължава от векове.

— Векове? — скептично повтори президентът.

— Най-малко от Средновековието — потвърди Пейнтър. — А може би и още по-отдавна.

Погледна към Джейсън. Младият анализатор проследяваше родословието на фамилията Гант още по-назад във времето, но процесът бе бавен, следите намаляваха, заличени от времето или превръщащи се в слухове и подозрения.

— Ами настоящето? — попита Гант, без да се отклонява от целта си. — Какво знаете за съвременната им дейност?

— Знаем две неща. Първо, че са свързани с вашата фамилия.

Гант се задави.

— Какво?

Пейнтър продължи, преди да го е изумил напълно.

— И второ, името, което най-често се свързва с тях, е Кръвната линия.

Гант се размърда. Явно познаваше това име. Пейнтър не се изненада от реакцията му. За Аманда името също беше познато, но Пейнтър искаше да чуе какво има да каже президентът.

— Директоре, спечелихте уважението ми. Много съм ви благодарен, но мисля, че гоните призраци. Взели сте слухове и измислици и сте ги облекли в кост и плът.

Пейнтър запази мълчание и продължи да слуша.

— Около повечето богати фамилии има какви ли не подозрения — продължи президентът. — Слухове, напъхани в конспирации, увити в налудничави заговори. Изберете си когото искате. Кенеди, Рокфелер, Вандербилт, Ротшилд. В миналото всеки от тях е бил свързан с тайни общества и глобални манипулации. Ние не сме изключение. Така че спокойно можете да си изберете всяка карта от тестето на конспирациите — масонство, Трилатералната комисия, „Череп и кости“, групата „Билдерберг“ — и ще намерите някаква история, която ги свързва с нашата фамилия.

Гант поклати глава, видимо разочарован.

— Това име — Кръвната линия — е личният демон на фамилията ни. Измислен за плашене на децата. Истории за фамилия във фамилията. Не бива да се споменава за нея пред чужди. Като малък съм чувал какви ли не приказки, повечето разказвани вечер, под завивките. За хора, които започвали да говорят и изведнъж изчезвали.

„Не се и съмнявам, че са изчезнали — помисли си Пейнтър. — Или убити, или привлечени на другата страна“.

— Подхлъзнали са ви, директоре. Пробутали са ви куп лъжи и сте се хванали.

Пейнтър усети, че устремът на президента намалява. Време беше. Кимна на Джейсън.

— Покажи материала, който ти поръчах — каза той и се обърна отново към Гант. — Аманда описа символ, нарисуван върху палатката в Сомалия. Открихме същия знак и у дома. В клиниката по фертилитет, където е било извършено оплождането й.

Джейсън се дръпна назад. На монитора се появи видеозаписът на Кат. Тя тичаше към две големи стоманени врати.

— Задръж образа — нареди Пейнтър, като се мъчеше да потисне тревогата си за Кат и Лиза.

Видеото спря. Камерата гледаше директно към вратата. Релефното изображение се виждаше ясно — ален кръст с вплетен в него генетичен код. Аманда го беше разпознала и бе казала, че символът е свързан с Кръвната линия.

Съдейки по трепването на Гант, той също знаеше. Наведе се напред към монитора.

— Невъзможно — прошепна той.

Пейнтър направи знак на Джейсън да пусне отново записа.

— Ето какво се крие зад този символ.

Самият Пейнтър не гледаше записа. Нямаше нужда да го вижда отново. Вместо това наблюдаваше профила на президента. Лицето му видимо пребледня. Устните му се разтвориха и той тихо изпъшка от ужас.

След като реши, че е видял достатъчно, Пейнтър прокара пръст през гърлото си.

Джейсън спря записа. Президентът беше като зашеметен.

Трябваше му доста време да откъсне поглед от екрана и да обърне измъчените си очи към Пейнтър. По изцъкления му поглед ясно личеше, че си е представил собствената си дъщеря на подобно място.

Все пак трябваше да му се отдаде дължимото — президентът кимна, приемайки истината. Когато се изправи, гласът му бе твърд и с отмъстителна нотка.