Читаем Кръвно обещание полностью

се беше отворила огромна дупка, достатъчна, за да се промъкна през нея.

- Роуз!

Гласът на Дмитрий задейства инстинкта ми да му отвърна. Погледнах назад и го

видях все още в схватка с Галина. И двамата бяха изтощени, но той изглеждаше по-зле.

Но докато се биеха, той продължаваше да се опитва да я хване така, че да открие гърдите

й. Погледът му срещна моя. Преди, когато беше дампир, рядко имаше нужда от думи, за

да ми каже за какво си мисли. Знаех какво искаше да направя. Искаше да я пробода.

Не бих го направила. Исках да скоча през прозореца веднага. Имах нужда да ги

оставяда да се бият, въпреки да знаех, че Галина ще победи. И въпреки лошите ми

предчувствия, прекосих стаята с насочен кол. Може би защото никога нямаше да се

откъсна от Дмитрий, независимо в какво чудовище щеше да се превърне. Може би се

дължеше на подсъзнателното чувство, че това е мой дълг, след като той току–що спаси

живота ми. Или може би просто защото знаех, че тази вечер щеше да умре един стригой,

а тя беше по-опасната.

Но Дмитрий трудно я удържаше. Тя беше силна и бърза, и той определено

изпитваше затруднение. Тя продължаваше да шава, опитвайки се да поднови атаката си.

Единственото, което трябваше да стори, бе да го омаломощи, както направих аз; после

трябваше само да го обезглави или да го довърши, като го изгори. Не се и съмнявах, че

ще се справи и с двете възможности.

Успя да я завърти леко, така че да ми предостави видимост към гърдите й.

Придвижих се напред, и тогава Дмитрий ме цапардоса. За момент стоях объркана,

чудейки се защо ме напада, след като току–що ме беше спасил, но тогава осъзнах, че

някой го блъсна – Нейтън. Нейтън тъкмо бе влезнал в библиотеката заедно с Марлин.

Успяха да разсеят Дмитрий, но не и мен. Все още имах добър изглед към Галина и без да

чакам, забих кола в гърдите й. Той не потъна толкова дълбоко, колкото ми се искаше, и

тя все пак успяваше да ме победи, борейки се ожесточено. Направих странна

физиономия и натиснах по–силно, знаех, че среброто трябва да й подейства. Секунда по

късно лицето й се изкриви от болка. Тя залитна и аз използвах предимството си,

забивайки кола до дъно. Отне няколко секунди преди тя да спре да се движи, и тялото й

падна, гърчещо се на земята.

Другите стригои не обърнаха внимание на мъртвото й тяло. Нейтън и Марлин

бяха фокусирани върху Дмитрий. След малко още един стригой – женска, която не

познавах, - се присъедини към компанията. Издърпах кола си от Галина и бавно

запристъпвах назад към прозореца, надявайки се да не привлека вниманието им. Сърцето

ми остана при Дмитрий. Те го превъзхождаха числено. Вероятно можеше да му помогна

да се бие...

Обаче силите ме напускаха. Все още страдах от ухапванията от вампирите и

загубата на кръв. Бих се с два стригоя тази вечер и победих един могъщ. Това трябваше

да е доброто ми дело – че я заличих от лицето на земята. Следващото добро нещо, което

трябваше да направя, бе да си тръгна и да оставя стригоите да довършат Дмитрий. Тези,

които щяха да оцелеят, нямаше да са способни водачи и щяха да представляват по–малка

заплаха. Дмитрий щеше да се освободи от зловещото състояние и най–после душата му

можеше да се пресели на по–добро място. А аз щях да живея (надявам се), помагайки на

света да се отърве от още стригои.

Хвърлих се към прозореца и погледнах навън. Нощта настъпваше – никак не беше

добре. Външната страна на имението също не беше подходяща за катерене. Можеше да

се справя, но щеше да ми отнеме известно време, а аз не разполагах с такова. Точно под

прозореца имаше някакъв храст с плътни листа. Не можех да видя ясно точно какъв е,

просто се надявах да не е розов храст или някой също толкова бодлив. Освен това, скок

от втория етаж нямаше да ме убие. Дори може би нямаше да ме заболи – много.

Качих се на перваза и за кратко срещнах погледа на Дмитрий, докато другите

стригои се приближаваха към него. И пак чух думите: „не се колебай”. Най–важният

урок, който бях научила от Дмитрий. Но определено не първият. Първият му урок беше

какво трябва да правя, когато ме превъзхождат числено и нямам никави възможност - да

бягам.

Време беше да бягам.

Скочих през прозореца.

Глава 26

Мисля, че ругатните, които избълваха устата ми, когато се ударих в земята, бяха

разбираеми на всякакъв език. Болеше. Храстът всъщност не беше бодлив или остър по

някакъв начин, но и изобщо не беше мек откъдето и да го погледнеш. Все пак омекоти

падането ми някак, макар че не ме спаси от изкълчването на глезена ми.

- По дяволите! – рекох през стиснати зъби, като се изправих на крака. Русия

наистина ме караше да псувам повече. Изпробвах дали глезенът ми ще издържи тежестта

ми и усетих остра болка, но не и нещо, което да не мога да изтърпя. Просто навяхване,

слава Богу. Глезенът не беше счупен, била съм и по-зле. И все пак това щеше да забави

бягството ми.

Измъкнах се от храста, опитвайки се да ускоря крачка и да пренебрегна болката.

Пред мен се разпростираше глупавият лабиринт от жив плет, който помислих за

страхотен миналата вечер. Небето беше облачно, но се съмнявах, че лунната светлина

Перейти на страницу:

Похожие книги

Сердце дракона. Том 8
Сердце дракона. Том 8

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези