Кръвно обещание

Дмитрий полежа до мен още няколко минути и после усетих, че мърда. Всичко в мен се стегна. По дяволите. Ето, че идваше. Ухапването. Бях сигурна, че целуването беше част от привличането му да пие от мен и че ако просто бях заспала, привличането щеше да си отиде. Очевидно не. Цялото ми преструване беше за нищо. Всичко беше свършило. Но не беше. Той стана и си отиде. Когато чух вратата да се затваря, почти си помислих, че това беше измама. Със сигурност мислех, че той се опитва да ме изиграе и че всъщност все още беше в стаята. Когато усетих, че гаденето ми от стригоите отслабва, осъзнах истината. Той наистина си беше тръгнал, мислейки, че се нуждая от сън. Действията ми бяха убедителни.

Веднага седнах, обмисляйки няколко различни неща. В последната част от посещението му той беше… ами, напомняше ми за стария Дмитрий повече от всякога. Със сигурност все още беше стригой, от край до край, но имаше и още нещо. Някаква топлина в смеха му. Искрен интерес и привързаност към новините за семейството му. Това ли беше то? Новините за семейството му ли бяха събудили някаква част от душата му, дълбоко заровена в чудовището? Признавам, почувствах ревност при мисълта, че те успяха да направят в него промяната, която аз не можех. Но той все още имаше онази топлина, с която говореше за нас, само мъничко…

Не, не. Трябваше да спра това. Нямаше промяна. Нямаше смяна на позицията му. Беше самозалъгване и колкото повече си възвръщах старото си аз, толкова повече осъзнавах каква всъщност е ситуацията.

Действията на Дмитрий ме накараха да си спомня нещо. Бях забравила напълно за пръстена на Оксана. Взех го от масичката и го сложих на пръста си. Не усетих някаква забележителна промяна, но ако лекуващата магия все още беше в него може би щеше да ми помогне. Можеше да ускори процеса на пречистване на тялото и ума ми. Ако някаква част от тъмнината на Лиса се стичаше в мен, може би пръстенът щеше да угнети и нея.

Въздъхнах. Без значение колко често си казвах, че съм свободна от нея, никога нямаше да бъда. Тя беше най-добрата ми приятелка. Бяхме свързани по начин, който малко хора можеха да разберат. Отрицанието, под което живеех, си отиде. Сега съжалявах за действията си с Ейдриън. Беше дошъл, за да ми помогне, а аз запратих милото му поведение в лицето му. Сега нямах надежда за комуникация с външния свят.

Като мислех за Лиса се сетих за това, което стана по-рано, когато бях в ума й. Какво ме беше избутало? Поколебах се, обмисляйки посоката на действията ми. Лиса беше далеч и вероятно в беда. Дмитрий и другите стригои бяха тук. Но… не можех да си тръгна все още. Трябваше да я нагледам още веднъж, набързо…

Намерих я на неочаквано място. Беше с Диърдри, възпитател в училището. Лиса се срещаше с възпитател, откакто Духът бе започнал да се проявява, но това беше някой друг. Разширявайки усещанията си върху мислите на Лиса, аз разбрах историята: нейният съветник бе напуснал малко след атаката над училището. Лиса беше възложена на Диърдри, която веднъж ме беше консултирала, когато всички си мислеха, че съм полудяла заради смъртта на Мейсън. Диърдри беше доста елегантно изглеждащ морой, винаги педантично облечена, русата й коса оформена перфектно. Не изглеждаше много по-стара от нас и с мен възпитателните й методи бяха приличали на полицейски разпит.

С Лиса беше по-нежна. Личеше си.

— Лиса, малко сме разтревожени за теб. При нормални обстоятелства щеше да си отстранена. Всъщност аз възпрепятствах това. Продължавам да чувствам, че се случва нещо, което не ми казваш. Някакъв друг проблем.

Лиса отстранена? Отново се опитах да разбера ситуацията и успях. Миналата нощ Лиса и други били хванати да нахлуват в библиотеката и да правят импровизирано парти, включващо алкохол и унищожаване на част от собствеността. Боже мили. Най-добрата ми приятелка трябваше да се присъедини към АА.

Ръцете на Лиса бяха скръстени, изражението й почти войнствено.

— Няма проблем. Просто се опитвахме да се забавляваме. Съжалявам за щетите. Ако искате да ме отстраните, давайте.

Диърдри поклати глава.

— Не това е решението ми. Тук съм заради работата си. Зная, че страдаше от депресия и други проблеми заради, ъъ, магията ти. Но това прилича повече на някакво неподчинение. — Неподчинение? О, беше повече от това. От скарването им Лиса не беше успяла да намери Кристиан и това я убиваше. Не можеше да се справи с бездействието. Всичко, за което мислеше, беше той — или аз. Да купонясва и да рискува бяха единствените неща, които можеха да я разсеят от нас.

— Учениците правят такива неща през цялото време, — оспори Лиса. — Защо за мен е толкова голям проблем?

— Ами, защото се поставяш в опасност. След библиотеката за малко да нахлуеш и в басейна. Да плуваш, докато си пияна, определено е причина за безпокойство.

— Никой не се удави. Дори и ако някой беше започнал, сигурна съм, че някой от нас щеше да успее да го извади.

— Това е просто известие, като се имат предвид и някои от самоунищожителните неща, които си правила, като рязането…