Кръвно обещание

Направих го. Съсредоточих мислите си само върху Лиса и я намерих още да стои на перваза на прозореца. По-добре там, отколкото на земята, но исках да се махне оттам и да се прибере в стаята, преди да се е случило непоправимото зло. Но аз не можех да направя нищо. Оксана бе тази, която трябваше да каже на Лиса да слезе от перваза. Само че аз нямах никаква представа дали другата жена е проникнала през мен в нея. Когато нахлух в мислите и възприятията на Лиса, се лиших от усещането за Оксана. Повече нямаше гъделичкане в мозъка ми.

Оксана?, помислих аз. Там ли си?

Нямаше отговор — или поне не от Оксана. Отговорът дойде от съвсем неочакван източник.

Роуз?

В съзнанието ми заговори гласът на Лиса. Тя замръзна на перваза на прозореца и внезапно престана да се смее на казаното от Ейвъри. Усетих ужаса и объркването, които я обзеха, докато се чудеше дали не халюцинира. Заозърта се трескаво из стаята. Погледът й се плъзна покрай Ейвъри. Ейвъри разбра, че става нещо, и лицето й се вкамени. Долових познатото чувство за присъствието й в съзнанието на Лиса и не се изненадах, че Ейвъри отново се опита да ме изхвърли оттам.

Само че този път не се получи.

В миналото Ейвъри ме бе изтласквала и това винаги ми действаше като истински ритник. Останах с впечатлението, че и сега се опита, но все едно удари юмрука си в тухлена стена. Този път Оксана беше с мен по някакъв загадъчен начин и ми предаваше своята сила. Ейвъри все още беше в полезрението на Лиса и аз видях как онези красиви сивосини очи се разшириха от шока, че не може да ме контролира.

О, помислих си. Започна се, кучко!

Роуз? Гласът на Лиса отново отекна в мозъка ми. Полудявам ли?

Още не. Но веднага трябва да слезеш оттам. Мисля, че Ейвъри се опитва да те убие.

Да ме убие? Не само чух, но и усетих недоверието на Лиса. Тя никога не би го направила.

Слушай, нека точно сега да не спорим. Само слез от прозореца.

Усетих импулса в Лиса, усетих как се размърда и полека отмести единия си крак от перваза. Но после сякаш някаква важна част от мозъка й я спря. Кракът й остана да виси просто така… след което бавно започна да губи равновесие…

Това беше дело на Ейвъри. Чудех се дали Оксана, спотаена отзад в тази връзка, ще успее да надвие това внушение. Не, тук Оксана не беше активната страна. Духовните й сили по някакъв начин се бяха прехвърлили на мен, за да комуникирам с Лиса, а тя оставаше пасивна. Очаквах да послужа като мост между Оксана и Лиса, за да могат мислите на Оксана да се предадат на Лиса и да я убедят какво да направи. Ситуацията обаче се обърна, а аз не притежавах силата на внушението. Разполагах единствено с легендарната си съобразителност и силата да убеждавам останалите.

Лиса, трябва да се бориш с Ейвъри, казах й аз. Тя владее магията на духа и ти предава своите внушения. Ти си една от най-силните личности, които познавам, способни да излъчват внушение. Трябва да можеш да се справиш с нея.

Отговорът й ме изплаши. Не мога… точно сега не мога да внушавам нищо.

Защо да не можеш?

Защото съм пияна.

Мислено простенах. Разбира се, това беше. Ето защо Ейвъри винаги се стараеше най-грижливо да снабдява Лиса с алкохол. Той вцепеняваше духа, доказателство за което беше Ейдриън, който тъй често се отдаваше на слабостта си към бутилката. Ейвъри насърчаваше Лиса да пие, за да отслабват духовните й способности и да не може да оказва сериозна съпротива. Толкова много пъти Лиса не можеше да прецени колко точно е изпила Ейвъри. Явно Ейвъри доста често се е преструвала на пияна.

Тогава използвай обикновената си воля, посъветвах я. Ти можеш да се противопоставиш на внушението.

Това беше вярно. Внушението не ти осигурява автоматично господство. Някои се съпротивляват по-добре на внушението от други, макар че стригоите и владеещите магията на духа със сигурност бяха по-особен случай.

Усетих как в Лиса започна да се трупа решителност, усетих я как повтаряше думите ми отново и отново, че трябва да бъде силна и да слезе от перваза. Стараеше се да отхвърли импулса, който Ейвъри бе насадила в ума й. Аз, без да разбера как стана това, се присъединих към усилията й. Двете с Лиса обединихме силите си и започнахме да изтласкваме Ейвъри.