Кръвно обещание

Прекъснах. Почувствах се победена. Внезапно погледнах към Оксана и ми щукна една съвсем шантава идея.

— Ти… ти можеш да го направиш… ти можеш да проникваш в нечие съзнание и да влияеш на мислите на другите. Както го направи с мен.

Тя сви устни в лека гримаса.

— Да, но това не е нещо, което искам да правя. Не мисля, че е правилно.

— Можеш ли да използваш внушението, след като веднъж проникнеш в съзнанието на някого?

Сега тя изглеждаше още по-възмутена.

— Ами, да, разбира се… двете неща действително са много подобни. Но да проникнеш в нечие съзнание е едно, докато съвсем друго е да го принуждаваш към нежелано поведение.

— Приятелката ми ще извърши нещо опасно — обясних й аз. — Това може да я убие. Тя е жертва на внушение, но аз не мога да направя нищо за нея. Връзката ни не ми позволява да й въздействам активно. Мога само да я наблюдавам. Но ако ти можеш да проникнеш в мозъка на Лиса и да й внушиш да избегне опасността…

Оксана поклати глава.

— Дори и ако оставим моралът настрани, не мога да стигна до някого, който в момента не е тук — да не говорим, че е личност, която не познавам.

Обзета от паника, зарових пръсти в косата си. Искаше ми се Оксана да можеше да прониква в сънищата. Това поне щеше да й осигури възможност да действа от разстояние. Всичките тези духовни сили сякаш действаха отделно една от друга, като всяка от тях притежаваше някакъв допълнителен нюанс. Някой, който се явява в сънищата на другите, може би щеше да успее да предприеме и следващата стъпка, като го посети, когато е буден.

Тогава ми хрумна друга, още по-откачена идея. Явно днес ми вървеше на потресаващи открития.

— Оксана… нали можеш да проникнеш в моето съзнание?

— Да — потвърди тя.

— Ако аз… ако аз съм в главата на моята партньорка по връзка и точно в същото време ти на свой ред проникнеш в мен, не можеш ли тогава, чрез мен, да проникнеш накрая и в нейната глава? Мога ли аз да послужа като посредник между вас двете?

— Никога не съм чувал подобно нещо — промърмори Марк.

— Защото никога досега не е имало толкова много владеещи магията на духа и едновременно с това целунати от сянката — изтъкнах аз.

Ейб, съвсем разбираемо, изглеждаше напълно объркан.

Оксана смръщи вежди и лицето й помръкна.

— Не зная…

— Или ще се получи, или не — обобщих. — Ако не стане, то поне няма да причиним никому вреда. Но ако успееш да проникнеш в нея чрез мен… тогава ще й предадеш своето внушение. — Оксана понечи да заговори, но аз я прекъснах. — Зная, зная… мислиш си, че това не е редно. Ами тази друга личност, която владее магията на духа? Тя е тази, която върши нередни неща. От теб се иска само да внушиш на Лиса да избегне опасността. Та тя е готова да скочи през прозореца! Спри я сега, а след два дни аз ще съм при нея и ще се погрижа за всичко.

Като казах, че ще се погрижа за всичко, имах предвид да разкрася хубавото лице на Ейвъри с едно добре насинено око.

Вече бях свикнала с това останалите около мен — особено по-възрастните — да отхвърлят чудноватите ми идеи и изявления. Дяволски много време ми отне да убедя хората, че Виктор е отвлякъл Лиса. Също толкова трудно бе да накарам пазителите да повярват, че Академията е нападната от стригои. Затова при подобни ситуации част от мен едва ли не очакваше непременно да се натъкна на съпротива. Но сега беше по-различно. Колкото и да бяха здравомислещи, Оксана и Марк през по-голямата част от живота си се бяха борили с магията на духа. Лудостта бе част от живота им и след още миг на размисъл, Оксана престана да спори с мен.

— Добре — рече тя. — Дай ми ръцете си.

— Какво става? — попита Ейб, все още съвсем объркан. За кратко изпитах леко задоволство, че този път за разнообразие, ставаше нещо, неподвластно на него.

Марк промърмори нещо на руски на ухото на Оксана и я целуна по бузата. Вероятно я предупреди да бъде много внимателна, но не я упрекна за избора й. Знаех, че и той би постъпил така, ако тя беше на мястото на Лиса. Любовта между Марк и Оксана беше толкова силна, толкова дълбока, че аз едва не се отказах да искам тази услуга от нея. Тази любов ми напомни за Дмитрий. Ако си позволя да мисля за него дори още миг, отново щях да преживея случилото се през изминалата нощ…

Хванах ръцете на Оксана. Стомахът ми се беше свил на топка. Никак не ми допадаше идеята някой да нахлуе в главата ми, въпреки че беше доста лицемерно от моя страна, след като постоянно прониквах в съзнанието на най-добрата си приятелка. Оксана ми се усмихна леко, макар да бе очевидно, че е изнервена не по-малко от мен.

— Извинявай — заговори тя. — Мразя да постъпвам така с хората…

И тогава го почувствах — същото нещо, което ми се случи, когато Ейвъри ме изхвърли. Беше почти като физическо усещане, все едно че някой докосва мозъка ми. Ахнах, неспособна да отместя погледа си от очите на Оксана, докато горещи и студени вълни заливаха тялото ми. Оксана бе проникнала в главата ми.

— А сега иди при приятелката си — каза ми тя.