Кръвно обещание

— Да, внушението й е много силно… но, какво искаш да кажеш с това да влиза в сънищата на другите?

— Ами то е като… нахлува в съзнанието им, когато са заспали. В съзнанието на всички, не само в твоето. Тогава те могат да водят разговор, сякаш са заедно. Един мой приятел го може.

По изражението на Марк разбрах, че това е новост за него.

— Твой приятел? Този, с когото сте партньори по връзка?

Партньори по връзка? Никога не бях чувала този термин. Прозвуча ми странно, но имаше смисъл.

— Не… един друг, който владее духа.

— Друг? Колко познаваш?

— На практика трима. Е, сега вече четирима, като броим Оксана.

Марк се извърна и се загледа разсеяно в туфа розови цветя.

— Толкова много… това е невероятно. Аз съм срещал само един, който владее духа, и това беше преди много години. Той също беше свързан с пазителя си. Пазителят умря и това го съсипа. Той все още помага на мен и Оксана, когато се опитваме да разберем някои неща.

През цялото време бях подготвена за смъртта си и се боях за живота на Лиса. При все това никога не ми бе хрумвало какво щеше да е смъртта за двама души, които са свързани. Как щеше да се отрази на другия? Какво щеше да е усещането, когато се отвори толкова огромна празнина, след като си бил неразривно свързан с този, който си е отишъл?

— Макар той никога да не ми е споменавал, че се вмъква в сънищата на другите — продължи Марк. Засмя се и около сините му очи се образуваха дружелюбни бръчици. — Мислех си, че бих могъл да ти помогна, но може би си дошла тук, за да помогнеш на мен.

— Не зная — промълвих замислено. — Мисля, че вие имате повече опит от мен.

— Къде е твоят партньор по връзка?

— В Щатите. — Не исках да се впускам в по-подробни обяснения, но някак си изпитах нужда да му кажа цялата истина. — Аз… аз я напуснах.

Той се намръщи.

— Напуснала си я, защото си решила да дойдеш тук? Или си я напуснала, защото си я изоставила?

Изоставила. Думата ми подейства като плесница и аз внезапно си припомних последния ден, в който я видях, когато я оставих разплакана.

— Трябваше да свърша нещо — смънках уклончиво.

— Да, зная. Оксана ми каза.

— Какво ти е казала?

Сега той се поколеба.

— Тя не биваше да го прави… Опита се да не го прави.

— Да прави какво? — възкликнах, изведнъж почувствала се притеснено, без да зная причината.

— Тя, ами… Проникнала е в съзнанието ти. По време на обяда.

Замислих се и внезапно си спомних странното гъделичкане в главата ми, горещата вълна, която ме бе обляла.

— Какво точно означава това?

— Този, който владее духа, може да разбере много неща за някого по аурата му. Но Оксана може да навлезе по-навътре, да достигне и прочете много повече информация. Понякога тази нейна възможност е свързана с внушението… но резултатите са много, много силни. И това не е редно. Не бива да се прави с някого, с когото не си свързан.

Нужно ми бе малко време, за да го осъзная. Нито Лиса, нито Ейдриън можеха да четат мислите на другите. Ейдриън можеше да се промъква в чуждите сънища, това бе най-близо до проникването в нечие съзнание. Лиса не можеше да го прави, дори с мен. Аз можех да я усещам, но не и тя мен.

— Оксана е усетила… о, не зная как да го обясня. Някакво безпокойство в теб. Тръгнала си на нещо като мисия. Душата ти е белязана с отмъщение. — Марк се протегна внезапно, повдигна косата ми и се втренчи във врата ми. — Както си мислех. Ти си необещана.

Отдръпнах главата си.

— Защо това е толкова важно? Целият този град е пълен с дампири, които не са пазители. — Продължавах да смятам Марк за добър човек, но не обичах да ме поучават. Това винаги ме е дразнело.

— Да, но те скоро ще станат такива. Ти… и останалите като теб… сте нещо като отцепници. Вие сте обсебени от желанието да залавяте стригои, като това се превръща в лична битка с тях заради желанието да отмъстите за всички злини, които са ни причинили. Това може да доведе само до по-големи беди. Постоянно съм свидетел на подобни катастрофи.

— Постоянно? — смаях се аз.

— Как мислиш, защо броят на пазителите намалява? Някои се отказват, за да имат семейства и дом. Или поемат по своя път, като теб, продължават да се сражават със стригоите, но не отговарят за действията си пред никого — освен ако не ги наемат за бодигардове или ловци на стригои.

— Наемни дампири… — Внезапно започнах да разбирам как Ейб, който не беше от кралски произход, се бе сдобил с бодигардовете си. Предполагам, че с пари можеш да си купиш всичко. — Никога досега не бях чувала за подобно нещо.

— Разбира се, че не си. Да не би да смяташ, че мороите и другите пазители биха искали да се знае? Да не би да искаш да те подмамят с подобно предложение?

— Не виждам какво лошо има в лова на стригои. Когато се отнася за стригоите, ние винаги се защитаваме, а не нападаме. Може би ако повече дампири ги преследват и избиват, те няма да са толкова голям проблем.