Кръвно обещание

— Навярно, но има различни начини да се прави, като някои са по-добри от останалите. А когато се впусне в преследване някой като теб, чието сърце е пълно с тъга и жажда за мъст? Това не е най-добрият начин. Ще те направи по-небрежна и уязвима. А мракът, който съпътства тези, които са целунати от сянката, още повече усложнява нещата.

Скръстих ръце пред гърдите си и се загледах с каменна физиономия пред себе си.

— Да, сигурно е така, но нищо не мога да направя.

Той се извърна към мен. Изражението му ме изненада за пореден път.

— Защо просто не позволиш на своя партньор по връзка да излекува мрака в душата ти?

Глава 11

За няколко дълги секунди останах втренчена в Марк. Най-накрая попитах глупаво:

— Да… излекува ли каза?

Марк се вгледа в мен с не по-малка изненада.

— Да, разбира се. Тя може да лекува други неща, нали? Защо не и това?

— Защото… — Намръщих се. — В това няма смисъл. Мракът… всичките лоши странични ефекти… те идват от Лиса. Ако тя може да ги лекува, защо първо не излекува себе си?

— Защото, когато е в нея, този мрак е вкоренен твърде надълбоко. Прекалено е свързан със същността й. Тя не може да го лекува като другите неща. Но след като чрез връзката ви проникне в теб, той е като всяка друга болест.

Сърцето ми затуптя бързо в гърдите. Това, което той предлагаше, беше твърде лесно. Не, това бе абсурдно. Нямаше начин, след всичко, което бяхме преживели двете, Лиса да може да лекува гнева и депресията също както някоя настинка или счупен крак. Виктор Дашков, въпреки зловещия си план, знаеше удивително много за духа и ни го бе обяснил. Другите четири елемента по природа са материални, но духът идваше от ума и душата. Използването на толкова много духовна енергия — способността да правиш толкова силни неща — не би могло да се размине без опустошителни странични ефекти. Двете с Лиса се борехме с тези ефекти още от самото начало — първо в Лиса, а след това и в мен. Те не си отиваха просто така.

— Ако това беше възможно — казах тихо, — тогава всички щяха да го правят. Госпожа Карп нямаше да полудее. Анна нямаше да се самоубие. Това, което казваш, звучи твърде лесно. — Марк не знаеше за кого говорех, но явно нямаше значение за това, което искаше да ми обясни.

— Права си. Никак не е лесно. Трябва да се балансира много внимателно, да се изгради кръг от вяра и сила между двама души. На двамата с Оксана ни отне много дълго време, за да се научим… много трудни години…

Лицето му помръкна и аз само можех да си представя какви са били тези години. Краткият ми опит с Лиса ми бе достатъчен. А те е трябвало да живеят с това много по-дълго, отколкото ние. Сигурно на моменти е било непоносимо. Бавно, почти с благоговение, се осмелих да повярвам на думите му.

— Но сега сте добре, нали?

— Хмм. — Устните му се изкривиха в лека усмивка. — Едва ли бих казал, че сме идеално добре. Тя не може да ми помогне изцяло, но все пак се справяме. Удължава промеждутъците между лечението колкото е възможно, тъй като то й струва много. Изтощава я и ограничава общите й сили.

— Какво имаш предвид?

Той сви рамене.

— Оксана все още може да прави други неща… лечение, внушение… но не в тази степен, както ако не ме лекуваше.

Надеждата ми угасна.

— О, тогава… не бих могла. Не бих могла да го причиня на Лиса.

— В сравнение с това, което тя ти причинява? Роуз, имам чувството, че тя би сметнала това за справедливо.

Замислих се за последната ни среща. Как я оставих там въпреки молбите й. За мъката, която й причиняваше отсъствието ми. Припомних си отказа й да излекува Дмитрий, когато мислех, че все още има надежда за него. И двете се проявихме като лоши приятелки.

Поклатих глава.

— Не зная — изрекох тихо. — Не зная дали би го сметнала за справедливо.

Марк ме изгледа продължително и спокойно, но не настоя повече. Вдигна глава към слънцето, сякаш можеше да определи по него колко е часът. И вероятно можеше. Имаше особеното излъчване на някой, който умее да оцелява при всякакви условия.

— Другите сигурно се чудят какво е станало с нас. Преди да се върнем при тях… — Бръкна в джоба си и извади малка, сребърна халка. — Лечението отнема време. Това, което ме тревожи в момента, е отчаяната ти обсебеност. Мракът в теб само ще я влоши. Вземи това.

Подаде ми пръстена. Аз се поколебах, сетне протегнах ръка.

— Какво е това?

— Оксана го е пропила с духа. Това е лечебна магия.

Отново изтръпнах. Всеизвестно е, че мороите омагьосват предмети с елементите. Сребърните колове са омагьосани с четирите елемента и тъкмо това ги прави смъртоносни за стригоите. Виктор бе омагьосал колието със земна магия, използвайки първичните, природни инстинкти и така бе отприщил сексуалните ни желания. Дори татуировката на Сидни беше нещо като магия. Предполагам, че по същия начин можеха и с духа да се омагьосват разни предмети, но просто никога не ми бе хрумвало. Навярно защото силите на Лиса бяха все още непознати и нови.

— Как действа това? Искам да кажа как лекува?