Кръвно обещание

— О, ето какво било! — възкликнах подигравателно. — Знаех си, че ще последва заплаха. Онази част, в която ще ми наредиш да напусна страната или в противен случай ще последват лоши, много лоши неща.

Той посочи към вратата, през която влизаха морои и дампири.

— Дори не е нужно да си мърдам пръста, за да се случи нещо лошо. Ти сама го правиш, като оставаш тук. Прахосваш живота си в покупки за Олена Беликова. Много скоро съседските сбирки ще бъдат най-вълнуващото нещо в живота ти.

— Те са добри хора — изръмжах аз. — Не им се подигравай.

— О, но аз не го отричам. — Той оправи копринения си шал. — Те са добри хора. Но не са твоите хора. Това е фантазия. Ти се заблуждаваш. — Усмивката му бе изчезнала и лицето му бе добило сурово изражение. — Твоята мъка те е довела тук. Любимият ти е бил изтръгнат от теб, а ти сама си се изтръгнала от старите си приятели. Опитваш се да запълниш празнотата в душата си, като се убеждаваш, че това е твоето семейство, твоят дом. Но те не са. Това място не е домът ти.

— Бих могла да го превърна в свой дом. — Не бях сигурна в това, но вроденото ми твърдоглавие ме тласкаше да му противореча.

— Ти не си родена за Бай — заяви той и тъмните му очи блеснаха. — Ти си предопределена за по-добри неща. Трябва да се върнеш у дома, в твоето училище и при принцеса Драгомир.

— Откъде знаеш за нея? Кой си ти? Кога ще ми кажеш за кого работиш? Какво искаш от мен? — Имах чувството, че съм на ръба на истерията. Когато спомена името на Лиса, нещо в мен се прекърши.

— Аз съм само един страничен наблюдател, който ти казва, че си губиш времето тук. Този живот не е за теб, Роуз. Твоят живот е в Щатите. Казват, че те очаква блестящо бъдеще на пазител. Осъзнаваш ли каква чест е да ти бъде поверена защитата на последната представителка на рода Драгомир? Можеш да прекараш целия си живот сред елита, сред влиятелни кръгове. Репутацията, която вече си извоювала, ще издигне положението ти в обществото, ще ти спечели всеобщото уважение. Очаква те блестяща кариера и все още не е късно да се върнеш към нея. Все още.

— Кой си ти, че да говориш как трябва да живея живота си? Чувала съм, че ръцете ти са окървавени, змей. Ти не си най-добрият модел за подражание. И всъщност в какво си замесен?

— Мои си работи. И тъкмо заради живота, който водя аз, би трябвало да ме послушаш, като ти казвам да изоставиш пътя, по който си поела, и да се върнеш у дома.

Думите му бяха настойчиви и властни и направо не можех да повярвам, че има нахалството да ми говори по този начин.

— Онзи живот вече не е мой — отвърнах студено.

Той се изсмя рязко и посочи наоколо.

— Какво, а това тук е, така ли? Искаш да останеш и да се превърнеш в кървава курва като приятелката си?

— Не я наричай така! — изкрещях. — Не ми пука дали имаш бодигардове или не. Ще ти причиня болка, старче, ако още веднъж кажеш нещо подобно за Виктория!

Той дори не трепна.

— Признавам, че бях доста груб. Тя не е кървава курва. Не още. Но е на една крачка от това да стане такава. Както казах, накрая винаги става така. Дори и да не те използва някой като Ролан Кисляк — а, повярвай ми, той ще я използва, също както и сестра й, накрая пак ще се окажеш с бебе на ръце, а си твърде млада за това.

— Нейната… почакай. — Замръзнах. — Да не би да казваш, че Соня е бременна от този тип? Защо Виктория ще се забърква с него, ако е сторил това на сестра й?

— Защото тя не знае. Соня не говори за това, а за господин Кисляк всичко е игра — да вкара двете сестри в леглото си. Много лошо за него, че Каролина е по-умна от тях, иначе щеше да е преспал с всички. Кой знае? — Усмихна ми се сардонично. — Може би те смята за част от семейството и вече е хвърлил око и на теб.

— Как ли пък не! Никога няма да се забъркам с някой като него. Никога повече няма да имам нещо общо с някого. Не и след Дмитрий.

Мрачното изражение на Ейб омекна за миг и в очите му блесна развеселено пламъче.

— О, Роуз. Ти си млада. Още почти не си живяла. Всички си мислят, че първата любов е и последната.

Този тип наистина ме вбесяваше, но успях да се овладея достатъчно, за да не го ударя. Поне така си мислех. Отстъпих крачка назад към сградата.

— Няма да играя игричките ти. И можеш да кажеш на тези, за които работиш, че няма да играя и по техните. И че няма да се върна в Щатите. — Май в крайна сметка, независимо дали ще продължа да търся Дмитрий, или ще живея със семейството му, щях да остана в Русия. — Май ще трябва да ме опаковаш като багаж и да ме изпратиш там.