Кръвно обещание

Не че исках да давам на Ейб разни идеи. Подозирах, че ако иска, би могъл да го направи. По дяволите. Кой стоеше зад всичко това? Кой искаше да ме открие толкова отчаяно, че бе изпратил този тип по дирите ми? Но най-странното беше, че имаше някой, който толкова много го бе грижа за мен, та се опитваше да ме убеди само с добро. Ако Ейб искаше да ме отвлече, вече щеше да го е направил. Можел е да го стори още първата нощ, когато ме е довел в Бай, като просто ме закара до най-близкото летище. Трябваше да разбера какво се крие зад всичко това, но първо се налагаше да се отърва от Ейб. Отстъпих още малко.

— Сега си тръгвам и ти няма да ме спреш. И не се опитвай повече да ме шпионираш. Всичко приключва още сега.

Той ме гледа изучаващо няколко секунди. Тъмните му очи се присвиха замислено. Сякаш виждах как се въртят колелцата в мозъка му.

— Но за тях няма да приключи — изрече накрая толкова тихо, че едва го чух.

— За кого?

Той посочи към вратата.

— Виктория и Ролан.

— Какво намекваш?

— Знаеш какво намеквам. Тя си мисли, че е влюбена в него. Той знае, че тя утре се връща в училище. Тази нощ е единственият му шанс да я прелъсти и той няма да го пропилее. Там има много спални. Вероятно в този момент вече са в някоя от тях.

Опитах се да се овладея.

— Тогава ще отида да кажа на майка й.

— Ще бъде твърде късно. Тя никога няма да ги намери навреме. Утре Виктория ще бъде на път за училището си, а той повече няма да се интересува от нея. Какво би могла да направи майка й при свършен факт? Да я затвори вкъщи?

Гневът ми се усили, най-вече, защото беше прав.

— Добре. Тогава ще вляза и лично ще я измъкна оттам.

— Това никога няма да стане. Тя иска да го направи. Няма да си тръгне с теб. Дори и тази вечер да те послуша, отново ще го потърси.

Изгледах го.

— Достатъчно. Очевидно искаш да кажеш нещо, така че просто го направи.

Той се усмихна, явно доволен от проницателността ми — или откровеността ми.

— Ако искаш да я спасиш, трябва да действаш не чрез нея, а чрез Ролан.

Изсумтях презрително.

— Няма да стане. Единственият начин да я остави на мира е да предложа себе си на нейно място. — Е, все пак не бяхме чак толкова близки приятелки.

— Не и ако аз говоря с него.

— И какво ще направиш? Ще му изнесеш лекция по морал и той ще те послуша?

— О, ще ме послуша и още как. Но повярвай ми, няма да го убеждавам — е, не и по този начин, както ти смяташ. Ако му кажа да я остави на мира, той ще го направи. Завинаги.

Отстъпих още една крачка назад и се блъснах в стената. Ейб наистина изглеждаше по-страшен и от дявола. Змей. Изобщо не се усъмних в думите му. Можеше да накара Ролан да остави Виктория на мира. Навярно дори нямаше да използва бодигардовете си. Ейб внушаваше достатъчно ужас — особено ако е придружен с точен боксов удар, за да постигне желаното.

— И защо би направил това заради мен? — попитах го.

— Като знак на добра воля. Обещай ми да напуснеш Бай и аз ще се оправя с него. — Очите му блеснаха. И двамата усещахме мрежата, която се затяга около мен.

— Това ли е тактиката ти? Предлагаш ми размяна? Заминаването ми едва ли си струва сплашването на някакъв негодник морой.

Мрежата се стегна още малко.

— Не си ли струва, Роуз?

Отчаяно се опитвах да реша какво да правя. Част от мен смяташе, че Виктория е свободна сама да решава какво да прави с живота си, да обича, когото пожелае… но бях убедена, че Ролан не я обича. За него тя бе само едно завоевание и това се потвърждаваше от опита му да ме свали, както и от бременността на Соня. Какво щеше да стане с Виктория? Дали щеше да бъде като останалите жени тук? Тя ли щеше да роди следващото бебе в семейство Беликови? Дори и да нямаше намерение да става пазител, не биваше да поема в тази посока. Каролина не бе станала пазител и сега работеше и живееше почтено заедно с децата си — макар и не особено вълнуващо, но запазвайки достойнството си. Не можех да позволя Виктория да тръгне по един път, който завинаги щеше да съсипе живота й. Не можех да позволя това да се случи със сестрата на Дмитрий.

Дмитрий…

Познавах го. Познавах закрилническия му характер. Той никога не би позволил да се случи нещо лошо на тези, които обича. Потръпвах само при мисълта за онова свърталище на кървави курви, но трябваше да вляза вътре и да я измъкна, защото точно това щеше да направи брат й. Но не бях сигурна, че ще я намеря навреме. Ала бях уверена, че Ейб може и наистина ще отстрани завинаги Ролан от живота й.

— Ще напусна Бай — промълвих накрая, без дори да разбирам последиците от изреченото.

Глава 15

Ейб погледна към един от пазителите си и кимна кратко. Мъжът тутакси изчезна.

— Готово — заяви Ейб.

— Просто така? — изумих се.

Устните му трепнаха в едва забележима усмивка.

— Ролан знае кой съм. Знае кой работи за мен. След като Павел предаде моите… хм, желания, това ще бъде краят.

Потреперих, защото знаех, че Ейб казва истината. Като се има предвид дръзкото ми и предизвикателно поведение към Ейб през цялото време, наистина беше истинско чудо как още не съм се озовала циментирана на няколко метра под земята или на дъното на Оксана.