Кръвно обещание

Двете избухнаха в смях, но въпреки привидното веселие Лиса все още се чувстваше засегната от безцеремонния коментар на Мия. Думите й я преследваха по начин, който не си бе представяла. Това, което я измъчваше най-много, не беше мисълта, че ако бе дошла с мен, би могла да ме предпази от неприятности. Не. Най-големият проблем беше, че изобщо не бе помислила да дойде с мен. Аз бях най-добрата й приятелка. Според нея това би трябвало да е незабавната й реакция на желанието ми да замина. Но не беше и Лиса се чувстваше по-виновна от всякога. Вината беше всепоглъщаща и тя търсеше спасение в гнева, за да намали болката. Но без особен успех.

С напредването на вечерта настроението й не се подобри. Скоро след пристигането на групата кралицата организира малък прием за най-отбраната част от гостите в двора. Лиса много скоро откри, че кралицата, изглежда, почти непрестанно дава някакъв прием. Преди се забавляваше на тях, но вече не. Поне що се отнасяше до подобни приеми.

Но успя да потисне мрачните си чувства и доста успешно се справяше с ролята на кралска потомка. Кралицата изглеждаше доволна, че Лиса има „подходяща“ приятелка от не по-малко аристократичен произход, както и от впечатлението, което направи на останалите кралски особи и висши сановници, на които Татяна я представи. Но по някое време Лиса вече едва издържаше.

— Преди да си тръгнеш — заговори Татяна, — трябва да поговорим за пазителите ти.

Двете стояха заедно сред група ласкатели и придворни служители. Лиса, която се взираше разсеяно в мехурчетата на недокоснатото си шампанско, рязко вдигна глава.

— Пазители ли, Ваше Величество?

— Няма по-деликатен начин да го кажа, но за добро или лошо, в момента ти си без защита. — Кралицата замълча уважително. — Беликов беше достоен мъж.

Естествено не можа да се насили да изрече името ми. Сякаш никога не съм съществувала. Никога не ме е харесвала, особено след като си въобрази, че възнамерявам да избягам с Ейдриън. Лиса бе забелязала, че Татяна наблюдава с известна загриженост как Ейвъри флиртува с Ейдриън. Не можеше да определи дали го одобрява. С изключение на буйния й характер и страстта към купоните, Ейвъри изглеждаше достойно момиче, само че Татяна искаше Лиса и Ейдриън да се съберат.

— В момента нямам нужда от охрана — отвърна Лиса учтиво, но сърцето й се сви.

— Не, но много скоро ще се дипломираш. Смятаме, че сме намерили някои отлични кандидати за теб. Единият от тях е жена, много удачен избор.

— Джанин Хатауей предложи да ми стане пазител — заяви Лиса внезапно. Не знаех, но докато тя говореше, узнах историята от мислите й. Моята майка бе говорила с нея малко след заминаването ми. Бях донякъде шокирана. Майка ми винаги е била лоялна към настоящия си ангажимент. За нея това би било огромна промяна.

— Джанин Хатауей? — Веждите на Татяна отскочиха рязко нагоре. — Сигурна съм, че тя има други задължения. Не, ние сме направили много по-добър избор. Тази млада дама е само с няколко години по-голяма от теб.

По-добър избор от Джанин Хатауей? Едва ли. Преди Дмитрий моята майка бе върховен стандарт за пазител за мен. Не се съмнявах, че „младата дама“ на Татяна е доверен човек на кралицата, напълно под неин контрол — и най-важното, не беше Хатауей. Кралицата не обичаше майка ми, също както не понасяше и мен. Веднъж, когато Татяна ме наставляваше, спомена мъжа, с когото майка ми е имала връзка — този, когото подозирах, че е мой баща — някакъв тип на име Ибрахим. Най-странното беше, че кралицата говореше сякаш тя също се е интересувала от този тип и започвах да се питам дали това не беше част от причината да не харесва семейството ми.

Лиса се усмихна сковано, но учтиво на кралицата, и й благодари за загрижеността. И двете разбирахме какво става. Това бе игра на Татяна. Всички бяха част от плана й и нямаше начин някой да й се противопостави. Изведнъж Лиса си спомни нещо странно, което Виктор Дашков й каза веднъж. Като оставим настрани плановете на Виктор за убийство и отвличане, той искаше да вдигне революция сред мороите. Смяташе, че трябва да съществува разпределение на властта — нещо, в което понякога Лиса също вярваше — и че сега властта е съсредоточена в малобройна клика, която има прекалено голям контрол. Но тя побърза да пропъди спомена. Виктор Дашков беше луд злодей, чиито идеи не заслужаваха внимание.

Веднага след като придворният етикет позволи, Лиса се извини пред кралицата и забързано прекоси залата. Имаше чувството, че всеки миг ще избухне от мъката и гнева, напиращи в гърдите й. Едва не се сблъска с Ейвъри.

— Боже — промърмори Ейвъри. — Мислиш ли, че Рийд би могъл да ме посрами повече? Двама души се опитаха да завържат разговор с него, а той мълча като сфинкс и направо ги подплаши. Най-безцеремонно заяви на Робин Бадика да млъкне. Искам да кажа, че тя наистина е досадна и може да те изкара от нерви с дрънкането си, но все пак. Това не е готино. — Раздразнението й се изпари, щом се вгледа в лицето на Лиса. — Хей, какво не е наред?