Кръвта на богомолката

— Е, казвай, шефе, к’во става? — рече Нивит и остави плочата. После демонстративно извади от пазвата си малко звънче и издрънча веднъж с него. След миг друга водомерка, млада и сякаш от женски пол, прецени Гавед, притича от дебрите на вътрешните помещения и отнесе плочата на бегом.

— Момичето е ново — отбеляза Гавед. — Бизнесът май върви добре, а?

Нивит вдигна костеливите си рамене, жест, който ги качи почти до ушите му.

— Ми, става ми самотно от време на време.

Гавед знаеше, че една от другите стаи е пълна с рафтове, огъващи се под тежестта на стотици плочи, които пазеха датирани записи на всяка сделка. Счетоводните умения на Нивит бяха тайната на неговия успех.

— Имам работа и за двама ни — уведоми го Гавед.

— Стига да си взема своето, разчитай на мен — каза водомерката. — Кой е на прицел?

— Този път не е „кой“, а „какво“. Нещо, което се е появило в Джерез наскоро. Специално и ценно, имперска контрабанда… или поне Империята го търси усилено. Притежателят му ще се опита да го продаде, но цената ще удря тавана. — Приятно му беше отново да е тук и да работи с почтени, честни измамници като Нивит, а не за Империята. Не че дори тук можеше да избяга от Империята, разбира се. Досега с Нивит бяха работили основно по залавянето на имперски бегълци. Освен уменията в лова на глави това беше другият основен принос на Гавед в партньорството им — приемливо осородно лице за контактите с имперските клиенти.

Нивит кимна.

— Виж ти, луксозни стоки значи? — Усмихна се лукаво. — Вече плъзнаха слухове за някакъв търг. Засега нищо конкретно, знае се единствено, че достъпът е ограничен. Само с покани, ама наистина. Но ти остави това на мен. Все ще мога да изкопча някакви подробности.

За Талрик това беше решаващият тест. Като на непослушно дете, чието наказание е свършило, най-сетне и на него му позволиха да излезе сам. Даваше си сметка, че Тисамон ще точи сърпа на ръкавицата си не защото очаква предателство от негова страна, а защото жадува Талрик да стъпи накриво. Беше човек, за когото последните петстотин години история изобщо не са се случвали.

Естествено, Тисамон настояваше да го придружи, но Талрик говори и обяснява търпеливо, докато не го убеди, че сам може да отиде на места, където не биха го допуснали, ако по петите му се влачи войнствен богомолкороден охранител-тъмничар. Че са го довели като експерт по имперските въпроси и сега или трябва да го оставят да си свърши работата, или да се отърват от него.

Беше се изразил точно така и Тисамон не го разочарова — очакваното замислено изражение се появи на лицето му. Моментът беше напрегнат за Талрик, защото незаздравялата рана щеше да го забави фатално, ако богомолката избереше втория от изброените варианти.

Следеше зорко лицето на Тисамон, както майстор шпионин чете по лицето на вражески агент, и различи там бегла следа от объркване. Бегла, но следа. Стенуолд го нямаше да одобри жадуваното от богомолката кръвопролитие. Тиниса беше отишла да проследи онзи окаяник, наемника, а в света на баща й имаше само черно и бяло, разделени от наточеното острие на меч. И ето че изведнъж Тисамон се бе оказал в невъзможност да прецени как ще е най-добре да използва Талрик.

— Трябва да изляза и да събера информация — настоя Талрик. — Каква полза да стоя под ключ на „Момата“?

— Където само ми се пречка в краката проклетникът — вметна Аланмост, който се бе заел да ремонтира това-онова по духалото и неволно се бе превърнал в негов неочакван съюзник.

Костните шипове по подлакътниците на Тисамон се свиваха и изправяха, устните му се бяха стиснали на черта, но накрая богомолката все пак кимна и пусна Талрик да излезе сам.