Кръвта на богомолката

— Принцеп Изгнана, да. Трови ни живота през повечето време.

— Знам, че е просто име, но ми звучи така, сякаш означава нещо само по себе си. Чудех се… в Колегиум се пазят древни писмени плочи, но никой не може да разчете надписите. Тези ваши думи звучат почти като различен език или…

— За всичко са виновни водните кончета — прекъсна я Таки. — Нали така, Далре?

Дамгосаният мъж я стрелна със страховита гримаса, която Че със закъснение разчете като шега.

— Хората на Далре са дошли тук много преди нас, още през лошите стари времена. Дошли, основали колония и донесли своя си говор, затова думите звучат познато, но не съвсем. Днес го използват само като таен език, но навремето, изглежда, е бил един вид официална реч на техните главатари и мъдреци. Нещо като частните клубове на висшата класа, където не те пускат, ако не говориш както трябва. След като паякородните дошли и ги чули как говорят, толкова им харесало, че титлите и имената се разпространили из целите Паешки земи. Щото звучи поетично, а великите дами обичат поезията.

— Значи Принцеп Изгнана означава?… — подсети я Че.

— Принцеп е нещо като княжество, ама на принц, не на княз, а Изгнана значи, че е в изгнание. Княжество в изгнание, да речем — обясни Таки. — Такива имена има навсякъде. Дори обикновените улици тук, в Соларно. Което ме подсеща, че трябва да ида в работилницата, иначе току-виж ония мърлячи ми съсипали леталото. Искаш ли да ви заведа със сир Неро в Базаара, та да видите как всъщност функционира Соларно?

При последното Че мярна в очите на Таки напрежение. Кимна в знак на съгласие, като си мислеше: „Иска да ни изведе оттук. Да ни отдалечи от погледа на паякородната си господарка, може би, но защо?“

— Кои са те? — попита Че, като повиши глас да надвика дъжда. Таки проточи врат изпод навеса на покрития преден двор на таверната да види кого й сочи и въздъхна театрално.

— Вие, чужденците, определено умеете да напипате най-хубавото в нашия прекрасен град. Това, бела Челядинка, са хаотици. — Изгледа ядно малката групичка синьокапи мъже и жени, повечето соларнийци, но и двама от собствената й раса, които стояха на ъгъла между две пресечки на Базаара и се кокореха и на Таки, и на всички останали. — Имате ли си такива по вашите места?

Базаарът, оказа се, беше централният соларнийски пазар. Не беше разположен на някой площад или на оградено за целта място, а се гъчкаше на десетина претъпкани улици, които изпълняваха и всички останали функции на нормалните си посестрими — жилищна, транспортна и прочие. Неро обясни, че традицията била такава навсякъде в Паешките земи.

— Агитатори тоест? — пробва Че и когато Таки кимна, призна: — И при нас ги има май. Студенти от Академията в Колегиум, които искат някаква промяна в града или протестират, защото някой някъде бил направил нещо, което не им харесва. А в Хелерон протестите често се израждали в насилие и пак толкова често били подклаждани от престъпни елементи. — Тя вдигна рамене. — Така поне съм чувала.

— Правилно си чула — потвърди Неро. Не си беше направил труда да погледне към хаотиците. Или не ги намираше за интересни, или вече ги беше видял на идване към таверната. Седеше отпуснат на дървената пейка в едното кьоше на оградения с нисък зид преден двор, докато дъждът барабанеше по намасления навес над тях и се изливаше на пелени по края.

— Е, нашите хаотици определено си падат по насилието. Поддръжници са на Кристалната партия — обясни Таки. — Нямате представа за какво ви говоря, нали? Не знам как се оправяте в тези вашите Равнини без политика.

— Имаме си политика — с гордост каза Че. — Гражданите на Колегиум избират най-достойните свои представители за членове на Събранието и по този начин градът ни се управлява пряко от хората.

— Звучи ми доста налудничаво — възрази Таки. — Ще ми се да ида там, за да видя това чудо с очите си. Историите за далечни земи винаги звучат странно, но срещнеш ли пътник от онези места, откриваш, че странностите са силно преувеличени и че хората там са същите като тук. Но това явно не важи за вас.

— А вашите политически партии, дето се боричкат помежду си? — попита Неро.

— Ще ви кажа, но слушайте внимателно, защото е сложно, особено за наивни чужденци като вас — предупреди ги с широка усмивка Таки, после начерта с крак голям кръг на земята. — Това е Дворна Сияйна, която включва представители на всички основни фамилии в Соларно. Всяка семейство има по… ами, по четири, шест, най-много по дванайсет представители, в зависимост от богатството си, от статута си и от търговията, която контролира. Както и в зависимост от броя на поддръжниците си — добави тя и хвърли бърз поглед към хаотиците, които бяха заети да подвикват обидни думи на неколцина забързани минувачи. Поне половината агитатори стояха под дъжда, но това явно не им пречеше.