Кръвта на богомолката

Същото нищо, но въпросът не беше в това какво Империята може да направи за него, а в това какво той може да направи за Империята. При вида на сънародниците му го изпълни толкова остро чувство на загуба и самота, сякаш надничаше в топла стая през заскрежен прозорец, заключен отвън на зимния мраз.

Няколко крачки до верандата… „Добър ден, Бродан… лейтенант Бродан, предполагам? Помните ли ме?“ Устата му внезапно пресъхна. Зачуди се дали Тисамон или ужасната му дъщеря не го наблюдават иззад някой ъгъл. Ако действаше бързо, можеше да ги изпревари.

Разколеба се.

И отстъпи пред изкушението.

Пристъпи на открито и тръгна към тримата осородни на верандата. Опитваше се да реши дали това го прави в по-висша степен предател… и ако е така, спрямо кого.

7.

Че гледаше една източена лодка със сини платна, която лавираше между островите. Имаше известен опит с плавателните съдове и веднага позна паешкия дизайн на тази, не много по-различна от лодката, с която тя и Неро бяха стигнали до Селдис.

Светът тук беше много странен — паякородни управляваха град на Умели, мухородни пилотираха бойни летала, водните кончета бяха пирати. Ала беше и красиво, ранното слънце превръщаше голямото вътрешно море в течно злато, набръчкано от меки вълни към хоризонта, а островите бяха като кръпки от черно кадифе. Под себе си Че виждаше терасираните улици на Соларно, червените покриви със смела форма, искрящите бели стени. Градът се пробуждаше, чуваха се първите акорди на енергичната врява, посрещнала я при кейовете на пристанището предния ден. Град на дузина раси. Град на първосигнално насилие и чудата политика.

— Рано пиле рано пее, а?

Че се обърна и видя Таки да стои на вратата. Мухородната беше облечена в семпли и бая поизносени туника и панталони, не в предпочитания от соларнийците бял цвят, а в тъмносиво. Под колана й бяха затъкнати кожени ръкавици.

— При леталото си ли отиваш? — попита я Че предвид дрехите й, по които личаха стари петна от машинно масло.

— Ами да всъщност — отвърна Таки, явно изненадана от точното наблюдение. — Бедният „Еска Воленти“ получи едно-две попадения в кърмата, а и преди това не беше в идеална форма. Не ми се ще да го оставям в ръцете на дестиавелските механици. Само аз мога да го балансирам както трябва.

— Тук имате… — Че се почувства неудобно, но все пак продължи: — Виж, дано не ти прозвучи високомерно или нещо такова, но тук сте доста по-добре със занаятите и механиката, отколкото очаквах. Мислех, че ще се озова в Паешките земи, ако разбираш какво имам предвид.

Таки се усмихна.

— Значи не си виждала Паешките земи. Паяците обичат джаджите, нищо че не могат да ги използват лично. На юг има истински индустриални градове, така съм чувала, а Дировешни — това е на югозапад оттук, при паешкия бряг на Езгнано — произвежда най-добрите чаркове за летала и автовозила. Нашите ги доставяме само оттам. Ти вероятно имаш предвид, че паякородните дами и лордове предпочитат да не виждат мръсната и потна част от производството на машините и затова ги държат далеч от хубавите си къщи. А сега какво ще кажеш да закусим?

— С удоволствие.

Таки й даде знак да я последва и двете се спуснаха по стълбите. Долу ги чакаше дълга ниска маса в стила на мухородните, заредена с хляб, гроздово сладко, зрели домати и тънко нарязано месо. Около масата вече се бяха събрали хора, трима от местните бойни бръмбари, две мухи и гол до кръста мъж водно конче — седеше с кръстосани крака, ръцете и гърдите му бяха нашарени от белези и дамги.

В първия миг Че не позна Неро, но именно той беше единият мухороден край масата. Нищо чудно, че не го позна — беше неузнаваем, за една нощ се беше превърнал в местен, нагиздил се бе с бялата туника и широките панталони на соларнийците, а на главата му имаше четвъртита шапка с остър връх. Вдигна очи към нея, ухили се и с това разпръсна окончателно съмненията й относно самоличността му.

— Охо, я се вижте само, сир Неро — подкачи го Таки. — Изглеждате почти цивилизовано… като за стар човек.

— А вие, мадам Таки, изглеждате като стопроцентова варварка. Да не би да съм пропуснал някой местен обичай, според който на днешния ден хората обличат най-грозните дрехи от гардероба си?

Таки остави заяждането му без коментар. Вместо това седна на масата и даде знак на Че да направи същото.

— Ако искаш да се впишеш тук — обясни тя, — първо се научи какви са правилните обръщения. Тук вашите „майстор“ и „мадам“ не вървят. Към мъжете се обръщаме със „сир“, сир Неро, а към жените с „бела“, ако жената ви е равна, и с „домина“, ако е по-високо от вас.

— Ами ако мъжът е с по-високо социално положение? — попита Неро.

— Откъде да знам? Още не съм срещала такъв — каза самодоволно Таки, с което разсмя колегите си от Дестиавел.

— Тези думи ми звучат много странно — каза Че. Понеже не беше направила никакъв опит да изглежда като местна, не се притесняваше да покаже невежеството си. — Както и имената на градове, места и прочие. Вчера ти спомена за… принцеп нещо си?

Водното конче я изгледа остро, а Таки кимна и каза: