Кръвта на богомолката

— А това — продължи Таки и начерта по-малък кръг с върха на сандала си — е Дворна Тъмнинна, която на практика контролира града. В нея влизат онези късметлии от Сияйна, които водещата партия избере и които, както вероятно се досещате, са нейни поддръжници. В момента Дворна Тъмнинна се контролира от Кристалната партия, следователно всички настоящи членове на Тъмнинна са от семейства, поддържащи кристалните. Дотук ясно ли е?

Двамата чужденци кимнаха послушно.

— Така, да видим дали ще схванете следващото — продължи Таки. — По всяко време Сияйна може да изиска промяна в Дворна Тъмнинна. И ако разполага с достатъчно гласове в Сияйна, друга партия може да вземе властта и да подмени изцяло състава на Тъмнинна. Сега е моментът да спомена, че освен говорителката им пред Сияйна, никой не знае кой е бил избран за член на Тъмнинна. Единствено избраните знаят кой всъщност дирижира представлението в дадения момент. Ние, обикновените граждани, знаем само коя партия управлява града през настоящата десетница и нищо друго. Уж — добави тя с иронична усмивка — за да се предотврати корупцията.

— Че то вашите в Сияйна могат да сменят управлението всеки ден. Защо не го правят? — попита Неро.

— Защото, ако някой го предложи, но не успее да прокара предложението си, моментално го изхвърлят от Сияйна и управляващата партия избира кой да заеме мястото му — обясни Таки. — Затова поддръжниците на важните клечки излизат на улицата да сплашат дребните хорица, случва се някои къщи да си сменят боята, най-вече от по-малките семейства, които така или иначе търгуват лоялността си срещу дребни услуги, колкото да не потънат съвсем. Но в крайна сметка всичко се свежда до шумната агитация, защото много хора са склонни да скачат от лодка в лодка, ако преценят, че някой от играчите е станал по-силен, отколкото се е смятало доскоро. А няма по какво друго да преценят освен по уличната врява с определен цвят. Така че в крайна сметка май и ние сами си избираме управниците. Точно като при вас, един вид.

— Един вид — съгласи се неохотно Че. Соларнийската система, изглежда, нямаше нищо общо както с учтивите политически боричкания на Колегиум, така и с елегантните, но смъртоносни игри на паякородните.

— Е — продължи Таки. — Вие двамата, ако искате, се поразходете из Базаара, но аз трябва да ида при „Еска“. Гледайте да се върнете тук, в „Трите колони на Ахаби“. Ако се загубите, питайте някого. Всички го знаят. Пазете си кесиите и не се забърквайте в сбивания. Ще се върна тук преди да е ударила следващата камбана.

— Таки — спря я Че, събрала смелост да постави въпроса. — На какво се дължи интересът ти към нас? Защо ни помагаш?

— Ами, аз съм си дружелюбна по природа — отвърна жизнерадостно Таки, но Че поклати глава и мухородното момиче изкриви лице в гримаса. — Заради осите. Вие очевидно знаете много за тях, а аз искам да науча повече, защото се тревожим, аз и неколцина приятели. Това стига ли засега?

— Напълно — кимна Че.

Дребната мухородна се изниза в една пресечка, а Неро попита:

— Е, какво знаем?

— Осите са тук и не всички ги харесват — каза пробно Че.

— Но има и такива, които ги харесват — довърши вместо нея той. — Това момиче се съмнява дори в собствената си господарка, в своята, как беше, домина. Забеляза ли как ни измъкна, преди паякородната да ни е засипала с въпроси? А приложат ли Изкуството си върху теб, трудно ще премълчиш каквото и да било пред паяците, повярвай ми.

— Какъв според теб е планът на осите? — попита Че. — Не виждам как… — Огледа се и се намръщи. — Всъщност виждам двамца ей там, стоят си и сякаш държат улицата под око. Почти все едно са… — Погледна притеснено към Неро.

— Частна стража? — предположи той. — Е, може би някоя от партиите е започнала да използва услугите им срещу заплащане, знам ли. Може би имперските войници се стичат в Соларно като наемници. Ако е така, то планът е добър… чудя се колко ли са докарали в града досега. Но ще трябват много войници, за да стиснат за гушата шантав град като този. А нашият следващ ход какъв ще е — някакви предложения?

— Да съберем още информация.

— Правилно. — Неро кимна. — Неприятно ми е да го кажа, но в тази игра аз имам по-силни позиции от теб. Надявах се, че ще се впишеш, но досега не съм видял и един бръмбаророден по улиците освен от местната порода, а ти трудно ще минеш за една от тях.

„Прав е“, помисли си унило Че. Соларнийските жени не само бяха с пясъчен цвят на кожата, с тъмни или боядисани в червено коси, завити в кок на тила, но бяха по-високи от нея и по-стройни.

— Значи ти ще се заемеш с калта, така ли? — попита тя.

— А ти ще се мазниш на лордовете и дамичките. Гледай да стоиш близо до тази Таки. Тя явно не си пада по раираните, нищо че е устата до нетърпимост. Слушаш ли ме изобщо?

От известно време Че гледаше втренчено покрай него, но сега побърза да кимне.

— Да стоя близо до Таки, да. Извинявай, просто… нощес сънувах нещо странно.

— Кошмар?

— Тъкмо напротив — отвърна тя и осъзна, че се усмихва.