Кръвта на богомолката

Крясъците откъм групичката агитатори на ъгъла се бяха засилили. Допреди миг двамата не обръщаха внимание на врявата, но сега Че изведнъж скочи, преди дори да е осъзнала докрай на какво се дължи реакцията й — на звук, даде си сметка тя, звук, който познаваше добре. Трясък на метал в метал. Посегна несъзнателно към меча си и го изтегли от ножницата.

Словесната престрелка на ъгъла беше прераснала в свада, ала тя с нищо не приличаше на деловия и смъртоносен дуел, който се бе разиграл пред очите й на пристанището. Докато Че и Неро си бяха говорили, отнякъде се бе появила втора групичка, повечето от членовете й с малки червени шапки като на победителя във вчерашния дуел. Обидите и взаимните обвинения бяха подпалили искра, а след като първият меч излезе от ножницата, всички наизвадиха оръжия. Ножове, кинжали и мечове — от местния вид с извито острие — се появиха във всяка ръка и с това хаотичното кръвопролитно стълкновение стана неизбежно.

От пръв поглед личеше, че повечето участници, дори тези с мечовете, не са опитни дуелисти, може да бяха по-неопитни и от самата нея, реши Че. Търговци и слуги, предположи тя, и може би неколцина, на които и преди се е случвало да проливат кръв. Бяха много близо един до друг, бутаха се и викаха, мушкаха накъдето им падне със силно изнесени напред мечове, и цялото нелепо меле се придвижваше право към таверната, където седяха Че и Неро.

Много от местните тръгнаха да се изнасят по-надалеч от патакламата и тесните улички към кейовете изведнъж се задръстиха от бягащи хора. Имаше и други обаче, които се включиха охотно в мелето и понеже повечето не носеха отличителни шапки, хаосът стана пълен. Откъм другия край на улицата беше притичал отряд от градската стража, но блюстителите на реда, изглежда, предпочитаха да гледат отстрани, вместо да нагазят във водовъртежа.

— Че — извика Неро някъде над нея. Беше се издигнал с крилете си и припърхваше над навеса: пазеше равновесие на един крак върху близкия пилон. — Че, трябва да се махнеш.

Тя се огледа, но нямаше къде да иде. Беше прекалено тежка и тромава, за да последва Неро. Не би могла да прелети повече от няколко метра, а това щеше да я насади право в кюпа. Отстъпи към входа на таверната. След миг полудялата тълпа се изсипа в малкия преден двор, напираше, после отстъпваше, но така и не стигна до вратата, така че пред Че, която стоеше с долепен до каменната зидария гръб, оставаха метър-два чисто пространство. На прага до нея се бе появил някакъв мъж, кръчмарят вероятно, стискаше насочена алебарда и се кокореше заплашително на групичката ръгащи се мъже и жени.

По улицата се валяха поне четири тела и стражарите ги прибираха, без да си дават зор. Че се огледа за осородните войници, но те не се виждаха никъде. Опита се да различи противниковите страни в мелето и да открие някаква логика и ред в действията им, но напразно. Не беше за вярване, че повече хора не лежаха в кръв по калните улици на Базаара. Много от хаотиците носеха кожени доспехи и изглежда, предпочитаха посичащите хоризонтални удари, които оставяха дълги, но плитки рани, пред смъртоносното мушкане с върха на острието. Този стил имаше за цел да спечели преимущество, без непременно да сее смърт, и немалко от участниците в битката вече се бяха оттеглили настрани да си ближат раните. На Че това й се струваше пълна лудост, но явно и двете страни имаха една и съща принципна цел.

Изобщо не видя нападателя, чу само звук от съдран брезент наблизо, последван от бързо движение току до нея — Неро се сурна през срязания навес право върху раменете на някакъв мъж. Мъжът, само на ръка разстояние от Че допреди миг, политна назад, зает да разкара Неро, който му бъркаше в очите с едната си ръка, а с другата посягаше да извади кинжала си. Опита се да го намушка с дългата си кама, но мухородният се местеше ту на едното му рамо, ту на другото, като си помагаше с криле, а в следващия миг Че се хвърли напред и прониза кандидат-убиеца си в корема.

Мъжът се сгърчи и залитна, а Неро запърха с криле да се задържи във въздуха. Соларниецът падна с все меча на Че в тялото си, а тя потръпна от ужас — толкова кръв се беше проляла пред очите й, част от която и по нейна вина… а Неро изведнъж изруга, превъртя се във въздуха и по белите му дрехи пръсна кръв. Дръпнал се бе по инстинкт и воден от Изкуството си и вместо да го прониже в ребрата, острието го резна над лакътя. Неро се търколи на земята, а Че се озова лице в лице с кльощаво водно конче, мъж с дълбоки белези и от двете страни на лицето. Държеше меч с дълга дръжка, почти толкова дълга, колкото и самото острие. А в нейните ръце нямаше нищо.