Кръвта на богомолката

Твърдеше, че подготвя нея за ритуала, който брат й желаеше толкова силно — ритуал, който уж щял да дари Алвдан с вечен живот. На това Седа не вярваше и за миг. Вярваше обаче, че Уктебри няма доверие на брат й. По този въпрос бяха на едно мнение.

И така, стъпка по стъпка, двамата бяха станали заговорници.

От Седа се очакваше да лежи вързана на леглото, докато Уктебри я ръчка и докосва. Когато брат й присъстваше, те изиграваха представлението докрай. Когато го нямаше обаче, Уктебри замъгляваше с Изкуството си ума на пазача й, развързваше я и двамата сядаха да си говорят като цивилизовани хора.

— Брат ти има нужда от още храна за размисъл — уведоми я комарородният. Гласът му беше като тихо шумолене.

— Ако става нетърпелив, ти лесно можеш да му разбъркаш мозъка, о, Саркаде — предизвика го тя. Обичаше да се наддумва с Уктебри и от словесните им престрелки комарът, изглежда, извличаше повече радост, отколкото биха му доставили и най-извратените експерименти с тялото й. Въпреки царското си потекло и пряката си кръвна връзка с трона тя беше безкрайно самотна и си нямаше нищичко. На комара му беше приятно, че неговата „принцеса“ си пробва зъбките с него. Насърчаваше я дори.

Имаше свои планове за нея.

— Да, ако мислите му са заети само с услугата, която очаква от мен, неизбежно ще го обземе нетърпение — призна комарът. — Скоро ще се сдобия с Кутията на сенките, но докато онзи тъпак Максин не ми я донесе, за ритуал и дума не може да става, нито върху теб, нито върху него. Докато си чакам платата, ще трябва да насоча вниманието му другаде.

— Какво предлагаш? — попита тя.

Той я стрелна с бърза усмивка, която разкри заострените му зъби.

— Дали брат ти ще се разстрои, ако открие една от наложниците си мъртва, как мислиш, принцесо?

— Не, защо да му пука? — изсмя се тя. — Не се сещам за нито един мъж, жена или дете, чиято смърт би го разстроила. Дори на онова копеле Максин.

Уктебри събра тънките си пръсти на къщичка.

— Не си справедлива към него, защото точно в този момент той е дълбоко разстроен. Или по-точно казано, смъртта на една от наложниците в харема разстрои сериозно много от неговите планове.

Тя го погледна в очите.

— Обясни, Саркаде.

Той се приближи и посегна да я докосне по лицето със студената си ръка.

— Познавах много царе и царици навремето и богатият ми опит показва, че в голямата си част те сякаш по правило са грозновати. За разлика от вас! Каква кръв само. Брат ти, с правилни черти, красив и добре сложен — истински герой от легендите. А ти, мила ми принцесо, каква царица би излязла от теб!

Седа потръпна, защото макар идеята да не беше нова за нея, изричането й на глас все още беше държавна измяна от най-висш порядък.

— Империята няма царици. Тронът не се наследява от жени.

— Според невръстната ви история с давност колко… три поколения? — каза пренебрежително той и изкриви устни. — Дори аз съм по-стар от вашата империя и от опит знам, че такива „традиции“ подлежат на промяна. Току-виж, ако една храбра млада жена понечи да разпери крилете си… особено когато брат й си има други грижи…

— Какви други грижи? Говори ясно.

— Царицата на Сзар се е самоубила нощес. — Изпъкналите му червени очи лъснаха доволно. — Нощ след нощ я потискали мрачни мисли. Самоубийството й е било неизбежно.

— Ти си чудовище — смъмри го Седа.

— Не одобрявате, така ли, бъдеща царице?

И Седа осъзна, че дълбоко в сърцето й не я е грижа. Че суровата участ на някаква непозната е без значение за нея. „Толкова ли сме еднакви в действителност?“

— Слушам те.

— Естествено, новината е заключена в харема и брат ти възнамерява това да си остане така.

— Знам на какво се крепи контролът ни над Сзар и пчелородните. — Тя събра сили да го погледне в кървавите очи, но Изкуството му вече й действаше и те не й се сториха чак толкова противни и зли.

— Струва ми се, че тъжната вест може да стигне до Сзар по-рано от предвиденото — каза меко Уктебри.

— Можеш да… Можеш, разбира се. Но това ще нанесе удар на Империята.

— Която понастоящем е само оръжие в ръцете на брат ти. По-късно ще има предостатъчно време да дисциплинираш поданиците си — каза той. — На този етап обаче най-добре ще е брат ти да се окаже затънал до гуша в проблеми, както вътрешни, така и външни. От това ще спечелиш ти, принцесо, защото ще ти нужно пространство за маневриране, колкото повече, толкова по-добре. Чака те много работа.

— И трябва да започна, като удовлетворя молбата, която се каниш да ми изложиш?

Думите й неочаквано го смълчаха; червените му очи ровичкаха в главата й.

— Чета го по лицето ти, чудовище — каза меко тя. — Не смяташ ли, че заслужавам похвала?

Той внезапно оголи зъби в искрена усмивка.

— О, и още как, принцесо. Хората от моята раса са трудни за разчитане. Уменията ти са впечатляващи, но пък си имала изобилни възможности да ги развиеш през последните години, иначе не би оцеляла, нали така?

— О, да.