Куклата близнак

Магьосникът се стрелна между дърветата и сподавено извика, защото земята под него внезапно изчезна. Търколи се надолу по малък склон и се намери на дъното на запълнена с листа падина. Приземи се по гръб, потопил едната си ръка в мътна вада. Изправи се, поочисти се и се изкатери обратно до ръба на дерето, където Лел и момчетата се бяха разположили. С оцапаните си килтове, с листа, залепнали по ръцете и краката, и с извадени ножове, Тобин и Ки приличаха на млади горски разбойници.

— Кой идва? — попита Тобин, гледащ към пътя.

— Просто пратеник от краля. Надявам се.

— Тогава защо братът каза на Тобин да се скрие? — попита Ки.

— Той определено е… Братът му е казал? — Той погледна към вещицата. — Но аз помислих…

— Аз също гледам. — Лел махна към пътя. — Брат казва, че с тях има магьосник.

— От онези Гоначи? — попита Ки.

— Не зная. — Аркониел извади жезъла си от торбата на колана, надявайки се двамата с Лел да могат да задържат магьосника достатъчно, за да може Тарин да отведе Тобин. — Трябва да бъдем много предпазливи, докато не разберем.

Тобин кимна. Не показваше и следа от страх. Ки за миг се отдели от него, за да си намери яка тояга, после отново се намести до принца, готов да се изправи срещу легион магове.

Ездачите изникнаха от леса и прогърмяха нагоре към моста. Аркониел се промъкна малко по-напред и видя водача им да разговаря с някого на портата. Около дузина от новодошлите влязоха, а останалите останаха отвън, за да напоят конете.

Сега им оставаше единствено да чакат. Прахът още се стелеше над пътя. Цикадите предупреждаваха за още по-голяма горещина. Наблизо гарвани спореха разгорещено, редом с тях тъжно се обаждаха гълъби. Миг по-късно неочаквано се обади бухал. Аркониел направи бърз почтителен знак и безмълвно изрече: Светлоносителю, закриляй детето!

Мина още време. Тобин улови лъскав зелен бръмбар и го остави да пълзи по пръстите му, но Ки стоеше нащрек, все така напрегнат.

Внезапно принцът повдигна очи от бръмбара си и прошепна:

— Магьосникът е мъж с руса коса.

— Сигурен ли си? — попита Аркониел. За пръв път от месеци Тобин отново показваше видения.

— Така каза братът — отвърна момчето, поглеждайки към празнотата до себе си за потвърждение.

Значи не ставаше дума за ясновидство, а за предупреждение. Като никога магьосникът имаше причина да е благодарен на призрака.

Най-сетне Кони се появи, тичайки по поляната. Аркониел се извърна да предупреди Лел, но тя бе изчезнала.

— Насам! — викна Ки.

Младият войник се обърна и дойде при тях.

— Кралят — задъхано изрече той. — Кралят е изпратил благородник със съобщение. Лорд Орун.

— Орун? — Името бе познато на Аркониел, но не можеше да се сети.

Кони подбели очи.

— Един надут. Познава семейството на Тобин отдавна. Сега отговаря за съкровищницата. Голям пуяк… Както и да е. Тарин казва, че трябва да дойдете. Ще влезем през задния вход. Нари ти е приготвила дрехи в кухнята, Тобин. — Обърна се към Аркониел. — Не изглежда да има магьосници с тях, нито от онези белите, нито каквито и да е други, но Тарин каза, че за всеки случай е по-добре да се скриеш.

— Няма магьосници? — Тобин звучеше много убедено. Във всеки случай Аркониел не възнамеряваше да рискува. — Не се притеснявай, Тобин, ще бъда наблизо.

Принцът почти не чу думите му. Отметнал глава над голите си рамене, той пое към крепостта, без да поглежда назад.

Тобин не се страхуваше. Брат му още беше с него и щеше да каже, ако беше опасно да се връщат. Ки също беше с него, верен като оръженосец от балада. Принцът погледна към приятеля си и му се усмихна. Въоръжен с нож и дебел клон, Ки изглеждаше също тъй безстрашен, както когато се бе нахвърлил върху дивата котка.

Стигнаха в кухнята, без да срещнат непознатите. Готвачката и Нари ги чакаха там.

— Побързай, миличък. Лорд Орун ще разговаря само с теб, а бърза много — засуети се Нари. Облече им най-хубавите туники и очисти листата от косите им. Макар да не бе казала нищо, Тобин виждаше, че и на нея не се харесва особено този Орун. Дойката му беше разтревожена, макар да се мъчеше да не го показва. Тобин се приведе и я целуна по бузата.

— Не се притеснявай, Нари.

Тя силно го прегърна.

— За какво да се притеснявам, чедо?

Тобин се отдръпна от нея и пое към залата, обграден от Кони и Ки — сякаш бе стопанинът на къщата.

Леко се запъна, когато зърна редиците непознати войници, застанали мирно. Тарин и хората му също бяха там, но в сравнение с тях приличаха на разбойници. Много от войниците на покойния херцог бяха в работни дрехи, а не в униформи. И затова не изглеждаха величествени като другите — те носеха червена и златна украса над черните си туники. Тобин бързо ги огледа — имаше много руси, но пък нито един с магьосническа роба.

Но още докато тази мисъл му минаваше през главата, зърна брат си да наднича към него иззад един от войниците, русокос със зачервени от слънцето бузи. Братът не го докосна, просто се взираше, докато мъжът не се размърда и не се огледа нервно.