Куклата близнак

— Да. Преди малко, когато разговаряше с момчетата, останах с впечатлението, че знаеш за Орун повече, отколкото им каза.

Тарин кимна.

— За пръв път го срещнах, когато гостувах на бащата на Риус в Атион. Тогава бях някъде на възрастта на Ки. В един празен коридор Орун се натъкна на мен мъртвопиян и ми предложи евтин пръстен, ако съм му позволил да ме има.

Аркониел тежко се отпусна на табуретката си.

— В името на Квартата! А ти какво направи?

Капитанът се усмихна, но мимиката му не таеше веселост.

— Казах му, че щом трябва да си плаща, значи не го бива. И драснах. Скоро след това видях въпросния пръстен на ръката на една от слугините в кухнята. Предполагам тя не е била толкова взискателна.

Магьосникът се взираше в него.

— И този е човекът, когото кралят изпраща за племенника си?

Тарин сви рамене.

— Твари като Орун не нападат собствения си вид. Задоволяват се с прислуга и селяни, такива, които не биха се оплакали или не би им било обърнато внимание, ако се оплачат.

— Аз също съм се сблъсквал с такива. Айя ме беше научила на няколко полезни магии да се оправям с тях. Впрочем ти не си бил простолюден.

— Не, нали ти казах, че беше много пиян. За негово щастие бях прекалено ядосан и засрамен, за да кажа нещо, когато трябваше. Надали си е спомнял за това, така че не съм се занимавал после. Няма да посмее да докосне Тобин, убеден съм.

— А Ки?

— Това би било също толкова глупаво, но все пак ще поговоря с момчето. Не се тревожи, Аркониел. Ще бъда с тях през цялото пътуване, докато не бъдат настанени. Наставникът им Порион е добър човек и държи момчетата си изкъсо. С него ще бъдат в безопасност. Ще се радвам отново да се срещна с него. — Тарин поспря. — Правилно ли предполагам, че няма да можеш да дойдеш с нас?

— Айя иска да остана тук, за да не ме безпокоят Гоначите. Но пък мога да стигна за ден, ако се наложи.

— Само до какво се стигна… — Тарин уморено прокара ръка през косата си. — Бях до Риус до онзи миг… Ако не бяха уцелили коня ми… Ако бях останал край него, където трябваше да бъда, където винаги бях стоял…

Капитанът притисна ръка над очите си.

— Не си могъл да контролираш полета на стрелите.

— Зная това! Но, небеса, сега Риус трябваше да е жив и да говори с теб, а не аз! Или поне и двамата да бяхме загинали.

Аркониел изучаваше набразденото му от мъка лице, припомняйки си разговора им на моста.

— Обичал си го много.

Капитанът погледна към магьосника и изражението му се смекчи.

— Не повече, отколкото заслужаваше. Той беше мой приятел, точно както Тобин и Ки…

На вратата се почука тихо.

— Тарин, тук ли си? — долетя гласът на Нари. Звучеше паникьосана.

Аркониел я пусна. Жената изглеждаше ужасно, насълзена, неспирно кършеща ръце.

— Долу лорд Орун вдига голям шум! Уплашен е до смърт от демона и казва, че до един час Тобин трябвало да тръгне с него. Казва, че кралската заповед му дава право да принуди детето. Не бива да го допускаш! Тобин дори няма какво да облече за там. Ки е изтеглил меча си и се заканва да убие всеки, който се опита да се доближи до стаята им!

Тя още говореше, когато капитанът вече излизаше през вратата.

— Някой опита ли се?

— Още не.

Тарин се обърна към Аркониел с пламнали очи.

— Какво ще правим, магьоснико? Негодникът вижда сираче, заобиколено от прислуга — и си мисли, че може да се вживява за господаря в къщата на покойник!

— Не бива да проливаме кръв. — Аркониел се замисли за момент, сетне се усмихна. — Мисля, че е време принц Тобин на свой ред да постави няколко условия. Прати ми го. А вие с Нари успокойте Ки. Трябва да говоря с принца насаме.

Тобин влезе в кабинета след няколко минути, блед, но примирен.

— Ки още не е убил някого, нали?

Принцът не се усмихна:

— Лорд Орун казва, че трябва да тръгнем незабавно.

— Как ти се струва той?

— Той е надут, помпозен глупак, когото кралят е оставил в тила, понеже не го бива за битка.

— Добре умееш да преценяваш хората. Ами ти кой си?

— Аз? Какво искаш да кажеш?

Аркониел скръсти ръце.

— Ти си принц Тобин, син на принцеса Ариани, която трябваше да бъде кралица на Скала. Ти си първородният син на херцог Риус, владетел на Атион и Цирна, най-богатият лорд и най-великият воин в кралството. Ти си племенник на краля и братовчед на сина му, бъдещия крал. Без значение колко управители и закрилници поставят между теб и онова, което ти се полага по право, не бива да го забравяш нито за миг — нито да позволяваш на друг да забрави. Ти си благородник с царска кръв, Тобин, благопристоен, храбър и честен. Стотици пъти съм те виждал да потвърждаваш това.

Но сега ти предстои да отидеш в кралския двор и трябва да се научиш да си служиш с маски. Срещу хора като Орун трябва да използваш собствените им оръжия: гордост, арогантност, презрение или каквито техни подобия може да сътвори честното ти сърце. Не бива да си представяш, че баща ти би се отнасял с подобен пес с по-голямо уважение, отколкото му е предоставено насреща. Ако някой те удари по лицето, ти трябва да го зашлевиш по-силно. Разбираш ли?

— Но… Но той е лорд и вуйчо го…