Куклата близнак

Двама мъже в богати одежди стояха пред войниците, обградени от слуги и оръженосци. Мъжът с ботушите и прашни сини дрехи носеше сребърния рог и белия жезъл на кралски хералд. Той пристъпи напред и се поклони ниско на Тобин.

— Принце, представям ви пратеник на вуйчо ви, краля. Това е лорд Орун, син на Макиар, канцлер на хазната и закрилник на Атион и Цирна.

Тобин застина. Атион и Цирна бяха земите на баща му.

Лорд Орун пристъпи напред и се поклони. Носеше къса роба от алена коприна с екстравагантно орязани ръкави, украсени със златни късчета. Полите му бяха обшити с бойни сцени, ала Тобин се съмняваше, че този човек някога е виждал битка. Беше стар и много висок, но мек и блед като жена, с дълбоки черти, обграждащи уста, която винаги изглеждаше лигава. На главата си нямаше никаква коса. Широката му шапка приличаше на възглавница върху варено яйце. Усмихваше се с тлъстите си устни, но жестът изглеждаше фалшив.

— Откога чаках да се срещна със сина на Ариани и Риус! — възкликна той, пристъпвайки напред, за да стисне ръката на Тобин. Огромните му ръце бяха неприятно студени и влажни, като гъби.

— Приветствам ви — успя да изрече Тобин, макар да му се искаше да избяга по стълбите.

Погледът на Орун се премести върху Ки. Дебелият се надвеси към него.

— А кое е това момче, принце? Детето на кучкаря ви?

— Това е оръженосецът на принц Тобин — Киротиус, син на сър Ларент, рицар на служба при лорд Джорвай — мрачно се намеси Тарин.

Усмивката на Орун поизчезна.

— Но аз мислех… Тоест, кралят не беше разбрал, че принцът вече има оръженосец.

— Преди време херцог Риус им даде благословията си.

Тарин говореше почтително, но Тобин долови напрежение между мъжете.

Лорд Орун се взираше в Ки още миг, сетне направи знак на хералда.

Вестителят положи белия си жезъл в нозете на Тобин, поклони се отново и извади свитък, натежал от печати и панделки.

— Принце, нося вести от вашия вуйчо, крал Ериус.

Хералдът счупи печатите и разгърна пергамента с величествен жест.

— От Ериус в Еро, крал на Скала, Коурос и Северните територии, до принц Тобин в замъка Алистън. Написано на деветия ден от месец шемин.

Племеннико, с натежало от скръб сърце ти пиша за смъртта на баща ти, обичният ни брат Риус. Баща ти беше най-добрият ми командир и макар смъртта му да беше благородна, подобаваща на воин, думите не са в състояние да опишат мъката ми от неговата загуба.

В памет на милата ти майка — нека Астелус насочва духа й към покой — и обичта, която изпитвам към теб като мой най-близък роднина, наемам се да стана твой опекун, докато станеш на възрастта, позволяваща ти да управляваш владенията, оставени ти от родителите ти, както и да заемеш мястото на баща си сред моите съветници. Назначавам своя доверен слуга, лорд Орун, да надзирава земите ти, докато навършиш двадесет и една години. Изпращам го да бъде твой закрилник, докато аз се върна в Скала.

Инструктирал съм лорд Орун да те отведе в Еро, където ще заемеш полагащото ти се място сред кралските спътници на сина ми. Мое най-мило желание е да станеш обичан брат на принц Корин, а той да бъде същото за теб. В Еро ще бъдеш обучен да се сражаваш редом с него, когато той се възкачи на трона, както баща ти служи на мен.

Как копнея да те прегърна отново, както сторих това в нощта на раждането ти! Моли се в Мицена да ни споходи победа.

Хералдът повдигна очи.

— Подписано и подпечатано: Твой любящ вуйчо Ериус от Еро, крал на Скала. Тук свършва съобщението, принце.

Всички гледаха към Тобин, очаквайки някакъв отговор. Но принцът сякаш си бе глътнал езика. Когато Тарин беше казал, че ще идат в Еро, той си представяше, че ще пътува с приятелите си до родния си дом, а може би до Атион.