Куклата близнак

— А пък ти си принц и воин. Вуйчо ти ще види това, когато се върне. А междувременно ще трябва да си изградиш репутация. Бъди любезен към онези, които те почитат, но не проявявай никаква милост към онези, които не го правят.

Тобин внимателно размишляваше над думите му. Накрая момчето повдигна глава и кимна.

— Значи не трябва да бъда любезен към лорд Орун, макар че той ми е гост?

— Отнесъл се е грубо. Не му дължиш нищо повече от уверението, че под покрива ти няма да го сполети беда. Ти вече си му предоставил това, отпращайки духа. — Аркониел отново се усмихна. — С което се справи добре, между другото. Я кажи, ако му кажеш да създаде смут, ще го стори ли?

— Не зная. Никога не съм го карал да прави нищо, само да спре.

— А искаш ли да разбереш?

Тобин се навъси.

— Не искам да наранява никого. Дори Орун.

— Не, разбира се. Обаче лорд Орун няма да знае това, нали? Сега трябва да слезеш долу и да уведомиш госта, че ще ти е нужно време до утре, за да приведеш домакинството си в ред.

— Ами ако не се съгласи?

— Тогава се надявам, че духът ще бъде достатъчно любезен да покаже неудовлетворението ти. Той тук ли е? Не? Защо не го повикаш?

Принцът все още изглеждаше леко засрамен, изричайки думите, макар това да не беше първият път, когато магьосникът го виждаше. Аркониел усети как въздухът се променя. По начина, по който Тобин леко извърна глава, разбра, че призракът се е появил зад табуретката. Мъжът леко се размърда. Не му се нравеше мисълта, че зад гърба му има невидим гост.

— Ще ми помогнеш ли? — попита Тобин.

— Какво казва?

— Нищо. Но мисля, че ще го направи. — Принцът се замисли за нещо и се навъси. — Къде ще спи лорд Орун, ако остане да пренощува тук? Единствената ни гостна стая е твоята.

Аркониел знаеше, че стаите на Риус и Ариани са свободни, но не можеше да понесе мисълта този плужек да бъде толкова близо до момчетата.

— Бихме могли да го сложим в кулата. — Не го беше казал сериозно, ала сепнатото изражение на Тобин уби усмивката му. — Шегувам се, Тобин, и то неуспешно. Ще трябва да се задоволи със залата. Слугите да му донесат легло с балдахин. И за хералда също. Все пак в провинциално имение няма от какво да се оплакват.

Принцът понечи да тръгне. Внезапен проблясък на страх и привързаност накара Аркониел да го спре. Но когато Тобин отново се обърна към него, магьосникът не знаеше откъде да започне. Полагайки неловко ръка върху рамото му, той поде:

— Ще трябва да идеш с него. И в града животът ще бъде различен. Тук си водил тъй спокоен живот, заобиколен от хора, на които имаш доверие. В столицата няма да бъде така. — Мъчеше се да намери подходящите думи. — Ако някой се опита…

Лицето на Тобин не издаваше нищо, но скованата му стойка и погледите, които хвърляше към дланта върху рамото си, накараха магьосника объркано да издърпа ръка.

— Бъди нащрек с непознатите — неумело довърши той. — Ако нещо те обърква, посъветвай се с Тарин или Ки. И двамата имат по-голям опит. — Аркониел му махна с ръка, което излезе фалшиво. — Скоро и ти ще се научиш.

Щом вратата се затвори след момчето, магьосникът отпусна лице в шепите си.

— Чудесно отпращане! — укори се сам, чудейки се защо добрите му намерения и волята на божеството не го бе сближила с момчето. Две години. Бе отстоявал решението си пред Айя да дойде тук, да помогне на Тобин да види какво представлява нормалният живот. Искаше единствено да го предпази от такива като Орун или поне да го предупреди, живително се беше справил! Със същия успех можеше да призове змии от стените и да се сдобие с две глави.

Глава тридесет и седма

Тобин бързо забрави последния объркан съвет на Аркониел. Прекалено зает беше да размишлява над разкритието, че в негово право беше да се опълчи на противния дебелак долу. Стигайки стаята си, вече гореше от нетърпение да изпробва това си ново знание.

Братът го следваше мълчаливо. Години наред Тобин се страхуваше от духа и го отбягваше. След като бяха установили крехкото си примирие, брат му понякога предоставяше информация, като например истинските намерения на лорд Солари, но Тобин никога не беше се обръщал към него за помощ.

Спря в края на коридора и прошепна:

— Ще ми помогнеш ли? Ще изплашиш ли лорд Орун, ако ме обиди отново?

Върху лицето на брат му изникна нещо, което трябваше да представлява усмивка.

Враговете ти са и мои врагове.

Пред вратата си чу, че Нари плаче. Вътре тя и Ки опаковаха малкото им багаж в сандъци. Снаряжението на баща му бе приготвено във вързоп в ъгъла. Тарин стоеше край таблата на леглото, с необичайно намусен вид.

Всички го погледнаха, когато влезе.

— Приготвих ти най-хубавата туника — каза му дойката, бършейки очи с престилката. — Сигурно ще искаш да си вземеш инструментите за дялкане, също и книгите. Естествено, винаги бихме могли да изпратим допълнително неща, ако ти потрябват.

Тобин се изпъна и обяви:

— Няма да тръгна тази нощ. Нека гостите ни бъдат настанени в залата.

— Но лорд Орун нареди…