Куклата близнак

Отново погледна към човека, за когото се предполагаше, че ще го закриля. Установи, че вече го мрази. Всеки можеше да види, че това не е никакъв воин, а дебело, потно прасе с очички като две сухи стафиди, притиснати в тесто. Пристигането на войниците въобще не го беше притеснило. Мисълта да бъде отведен от този човек предизвика ледени тръпки. Искаше му се да извика, но беше се вкаменил.

Братът отвърна вместо него. Движейки се прекалено бързо за очите на Тобин, духът изтръгна пергамента от ръката на сепнатия хералд и го скъса на две, сетне събори глупавата шапка на лорд Орун. Слугите се пръснаха — едни да гонят шапката, други да се спасяват.

Разрази се силен вятър, развявайки косите на войниците в очите им, откъсващ плочките от гърдите им и кинжалите от коланите. Някои от бойците трепнаха и нарушиха формацията. Лордът изквича не особено мъжествено и потърси убежище под най-близката маса. Хората на Тарин се смееха гръмко. Самият Тобин също за малко не се присъедини, веднъж изпитал благодарност към триковете на брат си. Но все пак не го стори, а можа да открие дар слово и да извика:

— Достатъчно!

Братът спря моментално и застана до светилището, гледайки принца. Лицето на духа не показваше никаква емоция, но в този споделен момент Тобин усети, че призракът е готов да убива за него.

Какво ли ще направи на Орун, ако го накарам? — зачуди се принцът, но побърза да прогони тази неподобаваща мисъл.

Хората на Тарин все още се смееха. Раздразнените войници отново заемаха местата си, правейки знаци за предпазване от зло. Сред малцината, останали по местата си, беше и русият мъж, когото братът бе посочил на Тобин. Той се усмихваше с очи на принца. Момчето нямаше представа какво означава това, знаеше само, че този човек вече му е по-симпатичен от лорд Орун, който в момента биваше издърпван от слугите си.

— Приветствам ви в дома си — поде Тобин, опитвайки се да бъде чут.

— Тишина за принца! — изрева Тарин с глас от бойното поле, карайки дори самия Тобин да подскочи. Настъпи мълчание. Всички се обърнаха към тях.

— Приветствам ви в дома си — каза отново Тобин. — Лорд Орун, предлагам ви гостоприемството си. Слугите ми ще ви донесат вода и вино. Хората ви могат да се настанят на поляната, докато бъде приготвена храна.

Орун видимо се наежи.

— Млади момко, заповедите на краля…

— Завариха принц Тобин неподготвен, милорд. Той още тъгува за баща си — намеси се Тарин. — Убеден съм, че кралят не би желал племенникът му да бъде разстройван допълнително. — Той приведе глава пред лицето на Тобин, сякаш изслушваше някаква прошепната заповед, след което се обърна отново към Орун. — Позволете на Негово Височество да се оттегли за известно време и да размишлява над думите на вуйчо си. Ще се срещне отново с вас, когато е отпочинал.

Орун се опомни достатъчно, за да стори сносен поклон, макар потиснатата ярост в лицето му да не можеше да бъде сбъркана. Тобин сподави нов смях. Загърбвайки царедвореца и хората му, момчето пое по стълбището с цялата небрежност, която можа да събере. Ки и Тарин го последваха. Заместникът на Тарин, Ларис, започна да издава заповеди за настаняването на посетителите.

Аркониел ги чакаше в стаята на Тобин.

— Чух почти всичко от горната площадка — каза той, необичайно мрачен. — Тарин, изглежда сега е моментът да се позовем на познанията ти за царския двор. Познаваш ли лорд Орун?

Физиономията на Тарин създаваше впечатлението, че е изял нещо горчиво.

— Пада се някакъв далечен роднина на кралското семейство. На бойното поле от него няма полза, но съм чувал, че е опитен политик, а също така умее да снабдява краля с много информация.

— Никак не ми харесва — изръмжа Ки. — За мен може да казва, каквото си ще, обаче с Тобин разговаряше непочтително! „Млади ми момко“!

Тарин му намигна.

— Не му се ядосвай. Орун е въздух под налягане.

— Трябва ли да отида с него? — попита Тобин.

— Боя се, че да — отвърна капитанът. — Заповедите на краля не могат да бъдат игнорирани, дори и от теб. Но аз също ще дойда, Ки също.

— Не искам да ходя — каза принцът. Бе посрамен да чуе как гласът му трепва. Прочисти гърло и добави: — Но ще отида.

— Няма да е толкова зле — рече Тарин. — Баща ти и аз служихме сред спътниците на Ериус. Старият дворец е хубаво място. Ще тренираш с най-добрите в кралството. Не че ще има на какво да те научат предвид подготовката, която си получил тук. Нищо чудно двамата да понаучите градските контета на нещичко. — Той им се усмихна широко и топло. — Принц Корин също е добро момче. Ще ти хареса. Така че не се отчайвай. Ще покажеш на всички кой е синът на принцеса Ариани, а аз ще държа под око Орун.

Оставяйки момчетата да се успокоят, Аркониел отведе Тарин в работния си кабинет и заключи вратата. От това място се откриваше отлична гледка към войниците на поляната.

— Двамата с Тобин добре се справихте долу.

— Да, той се държа отлично, нали? Както подобава на един млад принц. Вярвам, че това е първият път, когато се радвам за появата на демона.