Куклата близнак

Нирин се приближи.

— Понякога. Е, разпознавате ли призрака си?

— Не съм сигурен. Лицата не са особено ясни. Може би тази. — Той посочи към лика, пред който стоеше духът. — Знаете ли коя е?

— Кралица Тамир, дъщеря на кралица Герилейн Първа.

— Значи има причина да е неспокойна — каза Тобин, опитвайки се да проумее. — Била е убита от брат си — продължи по навик той. — Пелис се противопоставил на Оракула и заграбил трона, но кралството било наказано от Илиор, а той — убит.

— Тихо, дете! — възкликна Нирин, очертавайки някакъв знак във въздуха. — Крал Пелис не е убил сестра си. Тя е умряла и той е бил единственият наследник. Никоя кралица не е била убита в Скала, принце. Носи нещастие да говорите такива неща. Убили са го асасини, не богове. Учителите ви са били зле информирани. Може би се нуждаете от нов учител.

— Поднасям извинения, магьоснико — рече бързо Тобин, изненадан от неочаквания му изблик. — Не исках да наскърбявам това свято място.

Суровото изражение на Нирин се смекчи.

— Убеден съм, че сенките на предците ви ще извинят най-младия си потомък. В крайна сметка, вие сте следващият кандидат за престола след принц Корин.

— Аз? — Това беше още по-изненадващо.

— Разбира се. Братята и сестрите на краля са мъртви. Няма друг с такава кръв.

— Но Корин ще има свои собствени наследници. — Тобин нито веднъж не си бе представял как седи на престола на Скала — само как му служи.

— Несъмнено. Ала той все още е млада искра и никоя от любимите му не е пламнала. Дотогава вие сте следващият приемник. Родителите ви никога ли не са разговаряли с вас за подобни неща?

Усмивката на Нирин не докосваше очите му. Тобин усети странно, пълзящо усещане в себе си, сякаш някой ровичкаше из вътрешностите му с костелив пръст.

— Не, милорд. От баща си съм научил само, че трябва да бъда велик воин и да служа на братовчед си така, както татко служи на краля.

— Цел, достойна за похвала. Винаги бъдете нащрек за такива, които се опитват да ви отвлекат от пътя, предначертан ви от Сакор.

— Милорд?

— Живеем в несигурни времена, принце. Има сили, които са нелоялни към короната, фракции, които биха желали да поставят на престола някой различен от сина на Агналейн. Ако някой от тази пасмина се опита да се доближи до вас, надявам се, че ще изпълните дълга си и ще ме потърсите незабавно. Подобна измяна не може да бъде търпяна.

— С това ли се занимавате вие и Гоначите, милорд? — попита Тобин. — Издирвате предатели?

— Да, принце. — Гласът на магьосника придоби по-тъмно и плътно звучене, изпълвайки гробницата. — Като слуга на Светлоносителя, заклел съм се да пазя децата на Телатимос връз престола на Скала. Всеки истински скаланец трябва да управлява. Цялата лъжливост трябва да бъде пречистена с пламъка на Сакор.

Нирин бръкна в олтара и извади шепа пламък. Огънят стоеше в дланта му като вода.

Тобин направи крачка назад, тъй като не му харесваше отражението на неестествения огън в ясписовите очи.

Нирин остави пламъка да изчезне между пръстите му.

— Простете, Ваше Височество. Бях забравил, че не харесвате магията. Но се надявам, че ще запомните думите ми. Както казах, живеем в несигурни времена и гнилото често изглежда красиво. Трудно е за някого тъй млад да открие разликата. Моля се знакът върху ръката ви да се окаже истинен и винаги да ме броите сред съветниците си. Лека нощ, принце.

Неприятното чувство споходи Тобин отново, този път по-слабо. То изчезна, когато Нирин напусна гробницата.

Принцът го изчака да се отдалечи и седна край олтара, обвил колене с ръце, за да прогони внезапно овладелия го хлад.

Прикритите му заплахи към предателите ужасяваха Тобин. Сякаш биваше обвинен в нещо, но пък не можеше да се сети да е сторил дело, което магьосникът да не одобри. Беше лоялен на Корин и краля с цялото си сърце.

Братът приклекна до него. Тук няма Пелис.

Тобин огледа каменните ликове. След като преброи и внимателно огледа лицата, видя, че духът е прав. Ликът на крал Пелис го нямаше. Нирин грешеше. Уроците на херцога и Аркониел бяха истина. Но защо магьосникът беше толкова настоятелен?

Но пък беше му казал името на кралицата, която братът беше избрал — същата, която крал Пелис бе убил.

Тобин отиде до втората кралица на Скала и постави десница върху каменния меч, който тя държеше.

— Здравей, бабо Тамир.

Глава четиридесет и шеста

На следващия ден слънцето се показа и Порион отново ги изкара да тренират навън.

Докато тичаха към храма, Тобин почти не забелязваше подновилата се болка. Наместо това беше замислен как ли се справя Ки. Сърцето му преля от облекчение, когато Ки изникна, гладен, но не превит. Маго изглеждаше далеч по-зле. По-късно Ки му довери, че часове наред се взирал в другия оръженосец, без да казва нищо, за да го стресне. Очевидно бе проработило.