Куклата близнак

— Наистина сторих, каквото казват те, Тоб. Изпуснах си нервите като глупак. Но те искаха да избухна. Мисля, че го направиха нарочно, за да те посрамят. Не им доставяй това удоволствие.

— Какво искаш да кажеш? — попита Тобин. — И как бих могъл да ти причиня това? Ако аз се бях намирал там, лично щях да го ударя. Тогава трябваше да бият и двама ни!

— Да, сигурен съм, че щеше. Но не бива. Те ме изиграха, накараха ме да направя нещо, което не исках, а сега си мислят, че ще се смеят последни.

Той отиде до леглото и седна.

— Не казах на Порион цялата истина. Това не се случва за пръв път, освен това Маго не беше единственият, който ме наскърбяваше. Мисля, че не е нужно да казвам кой друг. За тях аз съм просто голтак, отраснал сред мръсотия. — Той повдигна глава и се насили да се усмихне уморено. — Това е истина, но пък те прави силен. По-силен от тях. Руан ми каза, че Ариус плакал, когато го били. Ти нямаш достатъчно сила, за да ме накараш да цивря.

Тобин го зяпна.

— Няма да те нараня!

Ки поклати глава.

— Но ще трябва да опиташ. Ще трябва да им изнесем добро представление, както винаги. Ако сметнат, че си прекалено мек, за да ме държиш изкъсо, кралят може да не позволи да остана твой оръженосец. Това каза Тарин. Вече говорих с него. Така че утре се постарай. Ще им покажем, че сме корави като планински дъб.

Тобин трепереше. Ки се изправи и го хвана за раменете.

— Това е заради нас, Тобин, за да можем да останем заедно. Не искаш Мориел тук вместо мен, нали?

— Не — отвърна принцът, полагайки усилия да не заплаче. Ако Тарин бе казал, че е възможно да отпратят Ки, значи наистина беше така. — Но, Ки, аз не искам…

— Зная. Вината е моя. — Той коленичи пред него, както бе сторил с Тарин. — Ще ми простиш ли?

Принцът не можеше да издържа повече. Заплака и прегърна Ки.

Другото момче отвърна на прегръдката му, но продължи с непреклонен глас:

— Чуй ме, Тобин, утре не бива да се държиш така. Негодниците искат точно това. Не им доставяй удоволствие!

Тобин се отдръпна назад и погледна Ки: същите топли очи, златиста кожа и леко издадени зъби под устната, но приятелят му внезапно изглеждаше зрял.

— Не те е страх?

Ки се изправи и му се ухили.

— Казах ти, че ти няма да ме нараниш. Да беше видял какъв пердах ни хвърляше татко! Сигурно ще заспя, преди да си приключил. Пък и си струваше най-сетне да затворя устата на Маго.

Тобин се опитваше да отвърне на усмивката му, но не успяваше.

Глава четиридесет и пета

И на следващото утро все още валеше. Тичаха до храма под мрачна покривка сиви облаци. Тобин стискаше тежкия камшик в ръцете си и се опитваше да мисли единствено за мократа земя под краката си — не за болката, пулсираща в корема му, нито за Ки, тичащ като мълчалива сянка до него.

И двамата не бяха спали добре. На сутринта Тобин поразен бе открил, че приятелят му се е свил в леглото на оръженосец, за чието съществуване принцът почти беше забравил. Ки промърмори нещо, че не могъл да заспи на голямото легло, сетне се бяха облекли мълчаливо.

Бяха сред първите, появили се сутринта. Порион отведе Тобин встрани до портика, докато изчакваха да се появят и другите.

Наставникът бе поставил кожен камшик в ръцете на принца. Беше около три фута дълъг, с дебелината на пръст, жилав, с дръжка като на меч.

— Това не е играчка — предупреди го той. — Мускулите на Ки още се развиват. Ако го удряш прекалено силно или на едно и също място, ще разкриеш костта и той ще лежи с дни. Никой не иска това. Нанеси пет удара от лявата страна и пет от дясната — и да са далече един от друг. Когато удариш толкова силно. — Порион удари с дръжката по дланта на Тобин. — Върхът удря десет пъти по-здраво. Когато приключите, той трябва да ти целуне ръка, коленичил, след което да те помоли за прошка.

Стомахът на Тобин се сви при мисълта.

Храмът на Квартата изникна от завесата на дъжда, квадратен и негостоприемен над стръмните си стъпала. Издигаше се в средата на Дворцовия кръг и бе не само място за поклонение, а и за сключване на сделки. Но толкова рано го посещаваха само най-отдадени поклонници.

Широки стъпала отвеждаха до всяка от четирите страни на храма. Олтарът на Сакор се издигаше на запад. В подножието на неговите стъпала компаньоните се събраха да наблюдават наказанието на Ки, след като поднесоха даровете си. Жрецът на Сакор стоеше на върха.

— Кой е нарушил мира на компаньоните и е опозорил името на своя повелител? — попита той, привличайки малка тълпа зяпачи.

Тобин се огледа. Наоколо стояха предимно войници, но Алия и приятелките й също бяха там, увити в наметала. Лорд Орун и Мориел също присъстваха. Виждайки злорадия поглед в очите на момчето, принцът тутакси забрави и малкото симпатия, която изпитваше към него.

— Аз — отвърна Ки с висок, ясен глас. — Аз, Киротиус, син на Ларент, недостоен оръженосец на принц Тобин, съм виновен в повдигане на ръка срещу събрат. Готов съм да понеса наказанието си.