Куклата близнак

Днес на трапезата се бяха разположили тридесетима благородници. Кралският магьосник, Нирин, заемаше почетното място от лявата страна на Тобин. Между гозбите той развличаше пируващите с глупави илюзии и трикове — караше пълнен петел да танцува по масата или повдигаше във въздуха супници, за да плават. Тобин зърна Корин и Калиел да подбелват очи.

Той се отпусна с въздишка. Магията на Нирин беше дори по-безполезна от тази на Аркониел.

Ки съумя да запази спокойствие, докато Улиес го отвеждаше към залата. Тарин седеше край камината по риза. Кони и неколцина от останалите войници бяха при него. Някои играеха комар, а други поправяха такъми. Те отправиха обичайните си поздрави към Ки, но капитанът се намръщи, когато го видя.

— Какво има? — попита той.

— Можем ли да говорим насаме?

Тарин кимна и го отведе в стаята си. Затваряйки вратата след себе си, той се обърна и попита:

— Какво е станало?

Ки бе подготвял половин дузина обяснения, но сега езикът му сякаш беше залепнал за небцето. В стаята беше студено, нямаше огън. Потръпвайки, момчето заслуша как от наметалото му се стичат капки по пода.

— Разкажи ми.

Ки свали наметалото си на земята и коленичи в краката на Тарин.

— Опозорих Тобин и себе си — промълви накрая той, борейки се със сълзите си на срам. — Ударих друг оръженосец. В конюшните. Току-що.

Бледите очи на Тарин се бяха вторачили в него.

— Кого?

— Маго.

— Защо?

— Говореше ми разни неща.

— Обиди?

— Да.

— Имаше ли свидетели?

— Само Ариус.

Тарин изсумтя презрително.

— Арогантен глупак. Е, казвай. Какво толкова ти каза той, та не можеше просто да му обърнеш гръб?

Ки се наежи:

— Много пъти им обръщах гръб! Още откакто пристигнах, те ме обиждат. Наричат ме голтак и син на конекрадец. И всеки път просто ги подминавах. Но този път те ме намериха сам в конюшнята и… и…

Той потръпна при мисълта да повтори думите им.

— Те обидиха Тобин. И херцог Риус. И теб. Изричаха мръсни лъжи и тогава си изпуснах нервите и ударих Маго. После дотичах тук. — Той сведе глава, желаейки просто да умре. — Какво ще правя, Тарин?

— Ще си понесеш наказанието утре, както всички оръженосци преди теб. Но точно сега искам да чуя защо казаното от тях те е ядосало толкова. И защо останалите им обиди не са го сторили. Да започнем с това.

Тарин издърпа Ки за раменете и го сложи да седне на леглото. Наля му малка чаша вино. Ки я изпи и потръпна, когато алкохолът изгори стомаха му.

— Не зная. Може би защото повечето от нещата, които казват за мен и рода ми са истина. Аз наистина съм беден и рицарското ми звание е празно. Но Тобин не го е грижа, теб също, и Порион. Зная кой е баща ми. Може наистина да е крадец на коне, но пък Тобин и от това не се интересува, стига аз да не съм крадец… А аз не съм! Така че тези обиди мога да понасям.

— А какво не можа?

Ки стисна чашата с две ръце.

— Маго каза, че лорд Орун му бил казал, че ти и херцог Риус…

Не можеше да го каже.

— Че сме били любовници като млади?

Ки мъчително се взираше в чашата си.

— Каза, че според него Тобин и аз също сме били. Но не го каза по твоя начин…

Тарин въздъхна, но Ки можеше да види, че е ядосан.

— Не, предполагам.

— Но ние не…!

— Не съм казал нищо подобно. Но сред младите воини това не е нищо необичайно, пък и не само сред тях. Бих могъл да кажа на Маго някои неща за собствения му баща, които да му затворят устата. При някои то е само временно. Други продължават цял живот. Риус беше от първите.

Той повдигна главата на Ки.

— Щях да ти кажа сам, ако ме беше попитал. Няма нищо срамно в това между приятели, Ки, иначе половин Еро щеше да е в немилост, а също и някои от компаньоните.

Ки стоеше безмълвен.

— Значи са те тормозили непрекъснато, докато накрая не си могъл да издържиш?

Момчето кимна.

— Търсили са слабо място. И ето те тук. Най ме интересуват думите на Маго, че го бил научил от лорд Орун, който е опекун на Тобин. Не мисля, че Орун ще остане доволен от бъбривостта му.

— Но тогава защо ще го казва?

— Мисли, момче. Кой искаше Мориел да бъде оръженосец на Тобин? Кой не може да те търпи от първия ден, в който те е видял? Кой щеше да се пръсне от гняв, когато Порион предпочете теб пред Мориел?

— Орун.

— Кому гостува Тобин в този миг?

Ки изтърва чашата и скочи на крака.

— Небеса! Може да ме отстрани? Всичко свърши, нали? Желираното черво ще ме пропъди!

— Не може да те отпрати, поне не директно. Но може би си мисли, че Тобин няма да е в състояние да те дисциплинира. Може би това възнамерява да пише в следващия си доклад на краля.

— Но защо? Защо го е грижа кой е оръженосецът на Тобин?

— Кой е по-близък с Тобин от теб? Кой би бил от по-голяма полза на Орун да шпионира принца, ако не оръженосецът?

— Мислиш, че Орун иска да го нарани?

— Не, иска да го контролира. А кой според теб контролира Орун?

— Кралят? — прошепна Ки.

— Да. Все още си твърде малък за това, Ки, но след като са те взели на прицел, трябва да знаеш. Всичко това е огромна игрална дъска, а залогът е Атион и всички останали земи и богатства, които Тобин притежава. Двамата с теб защитаваме Тобин от атаките им и затова им пречим.