Куклата близнак

След пристигането им принц Корин бе устроил още няколко банкета — без специален повод, просто по приумица. И когато му се удадеше да избегне неодобрението на Порион. Ки не харесваше гуляите, макар те да означаваха почивка от обичайните задължения на оръженосец. Всички се напиваха, особено Корин. А Ки харесваше престолонаследника много повече, когато последният беше трезвен.

Тобин се бе привързал към братовчед си по обичайния си прям начин, ала в случая Ки не беше сигурен в преценката на приятеля си. Пиян, Корин показваше, че има слаба воля, прекалено склонен да приема цветовете на околните, наместо да засияе със собствен блясък. Губеше чувствителността си — ставаше склонен да дразни другите и не забелязваше грубостта им.

А на пиршествата грубост не липсваше, макар да беше прикрита като шега. Уменията на двамата приятели бяха събудили завистта на останалите компаньони, а странното поведение на Тобин онази нощ в старата тронна зала бе породило известни клюки. Но пък въпросните клюкарстващи езици сигурно се бяха разработили още преди Тобин да пристигне в столицата.

Гледайки Тобин, Ки си спомни колко странен му бе изглеждал при запознанството им. Тобин разговаряше с духове, вещици и магьосници, сякаш са нещо нормално. Умееше да разчита лицата на хората със същата неосъзната лекота, с която други разчитат следи или времето. В известна степен се бе променил, но все още имаше очите на възрастен и все още не правеше разлика между благородник и слуга, а се отнасяше добре към всички. В крепостта Ки постепенно беше свикнал с това. Тук, сред благородниците, бързо беше осъзнал колко неестествено е то. Тобин просто не разбираше.

Но Ки разбираше, останалите компаньони също. Дори и онези, които бяха добре настроени. Тобин не бе разбрал срама, изпитан от Ки, когато пиян принц го беше потупал с меча си, дарявайки го с кухата рицарска титла — съпътствана с боен кон и годишна заплата. Благодарение на уроците на Аркониел Ки умееше да се държи и разговаря като рицар, ала всички тук знаеха кой е баща му и как е заслужил „рицарството“ си.

Не, Тобин не разбираше нищо от това, а Ки спазваше обещанието, което бе дал на Тарин, и не му каза. От гордост Ки не бе споделил с капитана и собствените си проблеми, макар двамата с принца да го посещаваха често.

Все пак не беше толкова зле, напомняше си често Киротиус. Тобин беше като струя свежа вода сред блато. И тук имаше такива, които бяха в състояние да го оценят. Например Корин, когато беше трезвен, а също и по-сносните сред компаньоните: Калиел, Орниъс, Никидес и Лута. Техните оръженосци се отнасяха почтително към Ки, а някои от тях се сприятелиха с него.

На отсрещната страна стояха оръженосецът Маго и неговите съзаклятници. Ки бързо бе разбрал кои са враговете му. Те не пестяха усилия, за да му напомнят, че е измислен рицар и бедняшки син. Всеки път, когато го свареха далеч от принца — в конюшнята, в банята или дори когато се дуелираха, те съскаха обиди насреща му.

Това не беше най-лошото. Мориел, момчето, чието място Ки беше заел, беше приятел на Маго и братовчед на Ариус, оръженосецът на Куирион. Очевидно Мориеловото назначение бе целяло да го включи сред компаньоните.

Тук нещо не беше наред, мислеше си Ки. Корин не изглеждаше особено привързан към някого от компаньоните си, макар да бяха замислени като тясно свързан елит, бъдещите генерали и съветници на бъдещия крал. На Ки му се струваше, че престолонаследникът би сторил добре, ако се отърве от голяма част от тях.

Но това не е мой проблем, напомни си той. Беше оръженосец на Тобин и това му стигаше. Нищо, което останалите оръженосци казваха, не можеше да се отрази на отношенията им.

Поне така си мислеше.

Към края на ритин Ки бе започнал да усвоява задълженията си. Можеше да поднесе дванадесет различни блюда едно след друго, без да разлее и капчица, беше научил всички чинии и прибори и се чувстваше горд със себе си.

Тази вечер вечеряха само компаньоните и Порион. Тобин седеше между последния и Зустра. По-възрастното момче все още бе неразгадаемо. Изглеждаше мрачно, но пък наставникът имаше високо мнение за него и Ки приемаше това като добър знак.

Тобин изглеждаше щастлив, макар и утихнал. Корин пиеше и дърдореше за последния доклад от Мицена. Очевидно кралят бе отблъснал пленимарска атака и всички пиеха в чест на победата. Същевременно ставаха и по-мрачни, защото бяха убедени, че войната ще свърши, преди да им бъде позволено да се присъединят.

Ки отиде за още чинии, а когато се върна, Калиел и Корин спореха разпалено защо кучетата не харесвали Тобин, а соколите го обичали. Ки си помисли, че ще има да си говорят до утре. Дори Аркониел не бе могъл да разясни въпроса с кучетата.