Куклата близнак

Тобин кимна.

— Принц Корин каза да съм внимавал с него, защото той е влиятелен.

— Точно така. В кралския двор трябва да казваш много по-малко от това, което мислиш, както и да изричаш само толкова от истината, колкото ще ти донесе полза. Страхувам се, че това е нещо, на което не сме те учили преди, но пък ти винаги си умеел да пазиш тишина. А що се отнася до теб, Ки…

Ки се изчерви.

— Зная, ще си държа устата затворена.

— За доброто на Тобин е. Не ми е приятно да го кажа, но гледайте да си запазите благоразположението му.

— Говориш, сякаш те е страх от него! — изтърси Ки.

— В известен смисъл може да се каже и така. Орун беше много могъщ, още когато Риус и аз бяхме кралски спътници. Той беше едва третият син на херцог, но баща му беше богат и можеше да се похвали с доверието на лудата кралица. Не искам да звуча непочтително към семейството ти, Тобин, но баба ти Агналейн беше побъркана, а Орун успя да оцелее управлението й и да се сдобие с още повече власт. Ериус също го харесва, което ние с баща ти така и не успявахме да проумеем. Така че не е в твой интерес да вървиш срещу него. Старай се да поддържаш примирие. И… — Той спря, сякаш не беше сигурен какво да каже сетне. — Ако някой от вас има проблеми с него, елате при мен. Обещайте ми.

— Знаеш, че ще го сторим — отговори Тобин. Стори му се, че Тарин гледаше по-скоро към Ки, докато изричаше последните си думи.

На вратата се почука и Тарин отиде да се занимава с пристигналия куриер. За момент Тобин размишляваше над чутото, сетне се изправи, за да иде обратно в залата. Но когато излезе в коридора, Ки докосна рамото му и прошепна:

— Струва ми се, че нашият приятел е тук. Усещам го… откакто се качихме горе.

Тобин изненадано се обърна към него, осъзнавайки, че приятелят му има предвид духа.

— Можеш да го усещаш? — прошепна в отговор принцът. Бе изгубил дирята на духа горе.

— Понякога. Прав ли съм?

Тобин се огледа. Брат му действително стоеше зад тях, правейки знак на Тобин да го последва.

— Да. Тук е. Но не съм го викал.

— Че защо ще се държи по различен начин? — промърмори Ки.

Момчетата последваха духа и се озоваха в малка градина, заобиколена от високи стени. Тук имаше лятна кухня, ала покритият с мъх покрив отдавна беше рухнал и така и не беше поправен. Близо до средата на градината се издигаше огромен, мъртъв кестен. Кривите му клони се протягаха като сплетени в покрив пръсти, затъмнили със сивотата си синьото небе. Чепатите корени надничаха от земята като змии.

— Още ли го виждаш? — прошепна Ки.

Тобин кимна. Брат му седеше между два едри корена. Бе повдигнал крака към гърдите си, опрял чело на коленете. Сплъстената му черна коса се спускаше надолу, затъмнявайки лицето му. Изглеждаше толкова отчаян, че Тобин бавно се приближи напред, чудейки се какво има. Намираше се на няколко стъпки от духа, когато брат му повдигна бледото си, насълзено лице към него и прошепна с уморен, сух глас, който Тобин никога преди не беше чувал.

— Това е мястото.

И отново изчезна.

Объркан, Тобин се взря в дървото, учудвайки се какво забележително има в това място. За леглото разбираше — брат му се беше родил върху него и явно го помнеше. Но защо ще си спомня този двор, дървото? Погледна към мястото, където духът бе седял, и зърна малка дупка под един от корените. Тобин приклекна, за да я огледа по-внимателно. Оказа се по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Напомняше на Тобин за местата, които бе търсил из леса, за да скрие куклата.

Почвата беше песъчлива и твърда, добре защитена от дървото. Движен от любопитство, принцът пъхна ръка вътре, за да види дали дупката е така суха, колкото изглежда.

— Може да има змии — предупреди Ки, като приклекна до него.

Дупката се оказа по-голяма от очакваното. Достатъчно голяма да побере куклата, ако можеше да я промуши през отвора. Пръстите му не откриха змии, само няколко шипести кестенови обвивки сред шумата. Но когато понечи да я издърпа, пръстите му докоснаха нещо кръгло. Той опипа по-внимателно и можа да го изрови от земята. Оказа се, че това е златен пръстен със скъпоценен камък. Големият плосък камък беше тъмнолилав като ирис и в него един до друг бяха гравирани ликовете на мъж и жена. Жената бе на преден план.

— В името на пламъка, Тобин, това не е ли баща ти? — попита Ки, надничащ през рамото му.

— И майка ми. — Тобин оглеждаше пръстена от всички страни и откри буквите А и Р гравирани от вътрешната страна под камъка.

— Проклет да съм. Брат ти сигурно е искал да го намериш. Виж дали няма и още нещо.

Тобин отново пъхна ръка в дупката, но нямаше.

— Ето ви! — каза Тарин, излизайки на двора. — Какво правите там?

— Виж какво намери Тобин под дървото — каза Ки.

Тобин му показа пръстена и очите на Тарин се разшириха.

— От години… Как се е озовал тук?

— На майка ми ли е бил?

Високият мъж седна и взе пръстена, взирайки се в профилите върху камъка.