Куклата близнак

Прекосиха залата и един къс коридор ги отведе в стая, която Тобин веднага разпозна, че е принадлежала на баща му. Риус не бе идвал тук от месеци и никога вече нямаше да се върне, но мястото все още излъчваше живот. Тежките червени завеси около леглото бяха същите като онези в крепостта. Чифт познати обувки стояха върху сандък. Недовършено писмо лежеше върху бюрото край портрет на Тобин, изработен от слонова кост. Момчето вдъхна познатата смесица аромати: восък, намаслена хартия, ръжда и топлото, мъжествено ухание на баща му. На една полица край бюрото Тобин намери цяла сбирка свои дървени и восъчни фигурки — подредени и запазени, точно както той пазеше подаръците от баща си.

Болката от загубата го връхлетя отново. Тобин стисна зъби, но не можа да удържи горещите сълзи, които го ослепиха. Той се отпусна на земята. Силни ръце го уловиха — не тези на баща му, а на Тарин. Капитанът го държеше здраво и го потупваше по гърба — както като малък. На рамото му имаше още една ръка. Този път Тобин не се срамуваше да плаче пред Ки. Вече му вярваше, дори воините трябваше да тъгуват.

Плака, докато го заболяха гърдите и носът му потече, но след това се чувстваше облекчен от мъката, която бе носил толкова дълбоко у себе си. Той се отдръпна от тях и се избърса в ръкава си.

— Ще почета баща си — рече Тобин, оглеждайки стаята с благодарност. — Ще отнеса името му в битка и ще бъда велик боец като него.

— Той знаеше това — каза Тарин. — Винаги говореше с гордост за теб.

— Може ли да остана в тази стая, когато дойда да живея тук?

— Не е нужно да питаш, Тобин. Всичко това е твое.

— Затова ли Кони и другите носят нови униформи?

— Да. Ти си единствен наследник на родителите си. Получаваш ранга на майка си и владенията на баща си.

— Владенията — повтори принцът. — Ще ми ги покажеш ли?

Тарин отвори един сандък и извади карта. Върху нея Тобин разпозна очертанията на Скаланския полуостров и териториите на север от него. Малка корона на източния бряг указваше Еро. И преди бе виждал карти, но на тази имаше места, отбелязани с червено мастило. Атион се намираше на север, а Цирна беше точка върху ивицата земя, свързваща Скала с континента. В тези територии също имаше червени точки, както и отвъд планините на северозападния бряг, където почти нямаше градове. Тобин се зачуди кои ли имения щяха да допаднат най-много на Ки?

— Всичко това принадлежи на короната, разбира се, докато навършиш пълнолетие — каза Тарин, навъсвайки се към картата.

— Това те притеснява.

— Не трябва да мислим за това сега. — Капитанът се помъчи да се усмихне, докато прибираше картата. — Ела да видиш моята стая.

Отидоха до следващата врата.

Тази стая бе изключително аскетична. Завесите около леглото бяха съвсем прости, нямаше никакви украшения. Изключение правеше единствено прекрасната колекция оръжия, окачени върху стената — събирани от множество битки. А на една маса до прозореца стояха произведенията на Тобин. Принцът се приближи до тях и повдигна една крива восъчна фигурка с дървен меч в ръка. Сбърчи нос.

— Помня тази фигурка. Хвърлях я.

Тарин топло се засмя.

— А аз си я запазих. Това е единственият портрет, който някога ми бе правен. Останалите ми ги подари, помниш ли? — Изпод туниката си извади грозноват дървен кон. — Това е първата фигурка, която направи за мен. Останалите войници също си ги пазят. Носим ги за късмет.

— Накарай го да ти направи нов — каза Ки, смеейки се. — Сега е станал много по-добър.

Тарин поклати глава.

— Това е подарък от сърце. Не бих го заменил за всички коне в Атион.

— Кога ще мога да отида в Атион? — попита Тобин. — Цял живот слушам за това място. Дори и Ки го е виждал! А Цирна и всички останали владения?

Отново последва леко намръщване, когато Тарин отговори:

— Ще трябва да говориш с лорд Орун за това. Той е единственият, който може да уреди пътуванията ти извън града.

Тук Тобин не криеше презрението си към дебелака.

— Кога мислиш, че ще се върне кралят? Ще го помоля да ми даде нов опекун, преди отново да е отишъл на война. Не ме интересува колко богат или влиятелен е Орун, не мога да го понасям.

— Надявах се да поговорим тъкмо по този въпрос. Това е и една от причините, поради които те доведох тук. — Тарин затвори вратата и се облегна на нея, потривайки брадичката си. — Ти си още млад, Тобин, и нямаш опит в кралския двор. Не мога да кажа, че това е лоша черта, но на това място може да има неприятни последици. Нямахме достатъчно време, за да поговорим за всичко, което се е променило — появата му изненада всички ни. Сега сме разделени и нямах възможност по-рано да ти кажа някои неща, които трябва да чуеш. Заклех се пред баща ти да те пазя. Не се сещам за друг, който би ти казал това, което ще те посъветвам сега. Ти също слушай, Ки, и никому нито думица!

Той накара момчетата да седнат на леглото и придърпа стол, за да се настани срещу тях.

— На мен лорд Орун също не ми е никак симпатичен, но вие не показвайте неприязънта си. Той е приятел на краля и един от най-висшите му министри. Така че няма да имаш полза да посрещнеш вуйчо си с такава молба. Разбираш ли?