Куклата близнак

— Да. Това беше любимият й годежен подарък. Ауренфейска изработка. Плавахме чак до Вирес, за да намерим най-добрите гравьори. Помня лицето й… Така и не разбрахме какво стана с него, когато тя се разболя. Някои други нейни вещи също изчезнаха. — Тарин погледна към дупката. — Как ли е попаднал вътре? Няма значение, нали си го намерил. Носи го в нейна памет.

Пръстенът му беше прекалено голям и затова Тобин го окачи на верижката до печата на баща си. Отново погледна към ликовете им. Родителите му изглеждаха млади и красиви, нищо общо с измъчените хора, които бе познавал.

Тарин взе пръстена и печата в дланта си.

— Сега носиш по нещо и от двамата близо до сърцето си.

Глава четиридесет и трета

Последвалите седмици се сляха в неясна последователност. Животът в крепостта не беше подготвил никое от момчетата за подобни спътници, макар че в началото и двамата не искаха да тормозят приятеля си със своите съмнения.

Всяка сутрин компаньоните тичаха до храма, за да оставят даровете си, сетне се трудеха здравата почти до края на следобеда под зоркия поглед на Порион.

Поне тук Ки и Тобин блестяха. Порион беше стриктен, но не пестеше не само забележките си, ала и похвалите. Освен да се бият с меч и да стрелят с лък ездешком, той обучаваше поверениците си и как да боравят с копие и брадва, как да се борят невъоръжени и с ножове.

— Вие, благородниците, може и да започвате деня в седлото, но само Сакор знае къде ще го завършите — обичаше да казва наставникът. Измисляше различни изпитания, предназначени да ги повалят от седлото по разтърсващ начин.

След тренировка момчетата бяха свободни до вечеря. Понякога те яздеха из града, за да гледат представления или да посетят любимите си занаятчии. Друг път препускаха из хълмовете, където отиваха на лов, или пък до морето, за да се насладят на последните топли летни дни.

Обикновено ги придружаваха множество млади благородници, както и някои не съвсем млади. Лорд Орун често се присламчваше, заедно с други подобни нему — мъже, които носеха обици и помади и не бяха отишли да воюват. Имаше и жени и момичета.

Ки скоро осъзна, че момичетата като красивата Алия и приятелките й са недостъпни за него, както и че красивото лице не е задължително да означава красиво сърце. Алия беше братовчедка на Олбън и се доказа като не по-малко злобна от роднината си. Но Корин я харесваше. От клюките на оръженосците Ки научи, че тя е една от няколкото любовници, редовно посещаващи леглото на принца, надявайки се да му дарят наследник, за да може престолонаследникът да иде на война. Никой не се осмеляваше да размишлява относно мнението на краля по този въпрос.

Но пак имаше предостатъчно други девойки, които флиртуваха с Ки. Сред тях имаше една, Мекари, която на няколко пъти му бе хвърлила окуражаващи погледи, докато го учеше да танцува. Колкото и да бяха опитни в изкуството на войната двамата с Тобин, никой от тях не умееше да танцува или да свири на музикален инструмент, а въпреки старателните усилия на Аркониел, бяха сладкогласни като гарвани. Враговете им особено злорадстваха от тези им недостатъци и усърдно се стараеха да ги поставят в смущаващи ситуации.

Тобин съумя да компенсира това съвсем случайно по време на вечеря, когато, сполетян от скука, бе оформил една от фигурките си от парче сирене. Скоро момичетата се тълпяха около него с молби да им изработва амулети и играчки, предлагайки целувки в замяна. Тобин скромно отказваше да му бъде платено и скулптираше яростно, очевидно объркан от подобно внимание.

Ки също беше объркан, но от реакцията на приятеля си. Тобин вече бе почти на дванадесет и от историите му бе научил достатъчно за момичетата. Може би още не беше пораснал достатъчно, за да иска някое, но пак изглеждаше странно да проявява подобно поведение. Две от девойките бяха особено настойчиви. Бледата Лилиан, сестра на Урманис, флиртуваше много разгорещено с него, макар Ки да беше убеден, че тя го прави, за да се наслаждава на смущението на Тобин.

Но с другата, стройна брюнетка на име Уна, нещата стояха различно. Тя умееше да ловува и язди. Беше мълчалива по начин, който Ки намираше едновременно за приятен и притеснителен — тя сякаш разчиташе мисли само с погледа си. Но край нея Тобин ставаше още по-спънат. Едва не си отряза пръста, докато й изработваше котка.

— Какво, по дяволите, ти има?! — смъмри го Ки същата вечер, докато промиваше раната му. — Обзалагам се, че Уна ще ти позволи да я целунеш, ако опиташ, а ти се държиш като че е чумава!

— Не искам да я целувам! — тросна се Тобин и отдръпна ръката си, преди Ки да е успял да превърже пръста му. Той се настани в леглото колкото се може по-далеч от него и отказа да му говори до сутринта.

Това беше първият път, в който Тобин му се ядосваше истински. Половината нощ Ки не можа да заспи от притеснение и се зарече никога вече да не тормози приятеля си за това.

Тобин си имаше достатъчно проблеми.