Куклата близнак

Все пак там имаше призрак. Тронът беше непокрит и отгоре му седеше жена. Смехът и шегите на другите компаньони сякаш заглъхнаха около Тобин. Той не я разпозна, но знаеше коя е: една от Онези, които са били преди — вече не просто фигурка в кутия, име от урок или някой от глупавите трикове на Корин. Това беше истински призрак, като духа на брат му.

Тя носеше златна корона и остарял тип броня. Взираше се в него с черни и немигащи очи, изправи се и извади меча си, протягайки го към него с две ръце.

А в подножието на подиума стоеше златната плочка, висока колкото самия Тобин. Тя улавяше светлината като огледало, а редиците букви блестяха и трепкаха, сякаш изписани с огън. Не можеше да ги разчете, ала знаеше наизуст какво съобщаваха.

Искаше да се върне и да говори с кралицата, да научи името й и да докосне меча, който тя бе положила върху дланите си, но не можеше да помръдне. Тобин се огледа и видя, че всички го наблюдават много внимателно. Когато погледна отново към трона, видя само мрак. Нямаше престол, нямаше кралица, нямаше плочка. Намираше се прекалено далеч, за да види каквото и да било.

Тогава Ки се ухили и рече:

— Добре ги заблуди, принце! Дори аз се хванах!

Корин избухна в смях.

— В името на Квартата, братовчеде, умът ти е бърз! Използва собствената ни шега срещу нас.

— Малък хитрец!

Алия грабна Тобин и го целуна по устата.

— Ах ти, ужасно дете! Дори мен изплаши!

Тобин не можа да се сдържи да не хвърли още един поглед към трона. Не беше единствен.

Честването на представянето му се проведе в градината и бе придружено с вино и сладкиши, които компаньоните бяха задигнали от кухнята.

Старата тронна зала действително беше забранена, макар никой да не знаеше защо. Корин и Калиел бяха измислили тази игра преди години и я продължаваха тайно от краля и наставник Порион.

Корин и мародерите му отведоха Тобин и Ки до едно закътано място, скрито сред розови храсти. Легнали на меката, влажна трева, те си подаваха десерти и мехове.

— Значи въобще не си се уплашил? — присмя се Олбън.

— А ти уплаши ли се, когато направиха номера на теб? — не му остана длъжен Тобин.

— Разбира се! Не му вярвай, ако тръгне да те убеждава в обратното! — каза Алия.

Всички се засмяха — без Олбън, който изсумтя и отметна дългата си коса през рамо, изглеждайки обиден.

— Защото вече си виждал духове, нали? — попита Риско, одръзновен от виното. — Не искам да звуча обидно, принце, но всички знаем историята. Казват, че сестра ти се родила с отворени очи или загуглена и се превърнала в демон, затова семейството ти трябвало да напусне града. Казват, че призракът ви последвал чак в планините. Истина ли е? Наистина ли имате близнак, станал демон?

Тобин сви рамене:

— Обикновен дух.

Ки понечи да се намеси, но Тобин го сръчка.

— Баща ми казва, че за това са виновни магьосниците — каза Зустра. — Занимаваш ли се с магия, ще се озовеш сред всякакви гнусни създания.

— Убеден съм, че не би искал лорд Нирин да чуе това мнение — каза някой. Тобин осъзна, че готвеният за негов оръженосец Мориел също бе сред тях. Просто не го бе разпознал под перуката и боята. — Лорд Нирин вярва, че магьосниците могат да заякчат престола. Ти какво ще кажеш, Корин? Познаваш го достатъчно?

Корин отпи голяма глътка от меха и отпусна глава в скута на Алия.

— Очите му са като два камъка, загладени от морето. Нямам представа какво се крие зад тях. Докато ни дава светещи камъни, нямам нищо против него. Обаче, когато аз стана крал, няма да се нуждая от магьосници, които да печелят войните ми или да ми пазят трона. Трябват ми само такива като вас! — Той размаха меха, заливайки онези около себе си. — Скаланска стомана и храбри скаланци, които да я размахват!

Този тост бе последван от песни, а от песните се ожаднява. Дори Тобин се замая леко, преди Ки отвратен да го завлече в кревата.

Глава четиридесет и втора

След няколко дни Ки и Тобин завариха Тарин и половин дузина от хората му да ги чакат. В началото Тобин едва ги разпозна. Кони и останалите носеха нови униформи, подобни на онези на кралската стража, само че плочките им бяха сребърни. Тарин беше облечен като лорд в кафяво и черно и носеше сребърна верига.

— Принце — каза Тарин, — управителят ми писа, питайки кога Негово Височество желае да огледа дома си. Всичко е подготвено.

Тобин се втурна към него, за да го прегърне, толкова се радваше да види познато лице, но капитанът не му позволи и леко поклати глава. Ки се спря. Личеше, че и на него му се е искало да стори същото.

Двамата получиха разрешение от Порион и последваха Тарин из лабиринта благороднически домове между дворците.