Куклата близнак

— Баба ни обикаля тези коридори — каза Корин, разположен близо до Тобин. — Носи златна корона на главата си, а по лицето й се стича кръв, цапаща роклята й — кръвта на всички невинни, които е изпратила в подземията, клетките и бесилките. Носи окървавен меч и златен пояс, на който висят мъжките гордости на всичките й съпрузи и любовници.

— А колко са на брой? — попита някой. Очевидно това беше репетиран въпрос.

— Стотици! — отвърнаха всички в хор.

Съдейки по усмивките, които си разменяха по-малките момчета, Тобин прецени, че това е тест, целящ да покаже доколко новите компаньони изпитват страх. През живота си принцът бе посещавал достатъчно обитавани от духове места, за да може да ги разпознава. До този момент не беше усетил нищо такова в двореца. Дори в гробницата бе спокойно.

Той хвърли друг поглед към Ки, настанил се върху тръстиките на ръба на светлината на огъня. Бе си наложил отегчено изражение, ала на Тобин му се стори, че вижда неспокойство в очите му. Може би дори животът сред духа не бе съумял да го излекува напълно от страховете му.

Продължиха да се носят истории за летящи глави, призрачни ръце и невидими устни, угасяващи лампи през нощта. Тобин откри, че самият той не се чувства особено храбър. Когато се върнаха в огромната си, сенчеста стая, той се радваше на присъствието на Ки и дори това на младия Балдус, разположен на сламеника си край вратата.

— Някога виждал ли си призрак? — попита го Тобин, когато останалите слуги се оттеглиха. Молай спеше пред вратата им, за да ги пази.

— О, да! Много — жизнерадостно отвърна момчето.

Тобин придърпа завесите на леглото и се спогледа притеснено с Ки. Креватът бе достатъчно голям за цяло семейство, ала двамата легнаха толкова близо, че раменете им се докосваха.

По някое време бяха събудени от заплашително тътрузене и трополене, което идваше от всички посоки едновременно.

— Балдус, какво става? — викна Тобин. Някой беше угасил всички лампи. Нищо не се виждаше.

Шумотевицата се усили и обгради леглото. Двете момчета скочиха на колене, опрели гърбове.

Обгърна ги неестественото сияние на светещи камъни. Мъртвешки ръце отметнаха завесите назад.

Тобин сподави тревожния си вик. Стаята бе изпълнена с парцаливи приведени фигури, които стенеха и тропаха с дълги бели кости, които държаха в ръце, марширувайки край леглото.

Викът бързо се превърна в потиснат смях. Дори и на тази светлина можа да различи Корин и Калиел под черно-бялата боя, покриваща лицата им. Бяха си нахлузили дълги тъмни наметала и някакви перуки от разкъсано въже. Светлината идваше от светещи камъни, които неколцина други носеха на дълги пръти. Бяха прекалено много, за да са само компаньони. Вглеждайки се по-внимателно, Тобин различи някои от младите момчета и момичета, които се навъртаха около местата за тренировки. Усещаше и виното. Балдус бе приклекнал на сламеника си, притиснал ръце над устата си, но по-скоро се тресеше от смях, отколкото от ужас.

— Вие призраци ли сте? — попита Тобин, стараейки се да остане сериозен.

— Ние сме призраците на Стария дворец! — заяви Калиел. — Трябва да се покажеш достоен, нови компаньоне. Ти и оръженосецът ти трябва да влезете в забранената стая и да седнете на трона на лудата кралица.

— Много добре. Ела, Ки. — Тобин се изсули от леглото и започна да обува панталоните си.

Призрачният ескорт завърза очите им и ги понесе. След сторилото им се дълго обикаляне, двамата бяха отведени до тихо, студено място, което миришеше на море и гнило.

Когато Тобин бе оставен на земята и превръзката свалена от очите му, той се озова редом с Ки в коридор, който много приличаше на онези от Стария дворец, само че беше много по-западнал. Езерцето в средата му беше без вода и пълно със сухи листа. През дупките в тавана надничаха звезди. Дъждът почти беше отмил стенописите, а където бяха останали, последните се ронеха. Пред тях се издигаха врати, подобно на тези пред двореца, ала тези бяха позлатени и запечатани с олово.

В тази атмосфера спътниците им не изглеждаха съвсем глупаво.

— Това е старата забранена тронна зала — изрече Корин. — Тук лудата Агналейн екзекутирала сто предатели в едничък ден и изпила кръвта им. Тук тя си взела дузина съпрузи, чиято гибел докарала. От този трон е издала заповедта петстотин клетки да бъдат издигнати по пътя до Илани — и напълнени. Тя все още крачи между тези стени, все още седи на трона. — Той повдигна бяла ръка и посочи към Тобин. — Тук, пред тези свидетели, ти и твоят оръженосец трябва да се присъедините към нея. Трябва да влезете в залата и да седнете в скута на лудата кралица или вие не сте едни от нас, никакви воини!

Призраците ги повлякоха през една странична врата в дълга стая, където един тесен прозорец беше отворен. От това място им се наложи да пропълзят по широк перваз високо над градините и през един счупен капак се покатериха в залата.

Сякаш попаднаха в някакво небитие. В началото не можеха да виждат нищо, а ехото на всеки техен шепот и всяка стъпка биваше погълнато от черната празнота.