Куклата близнак

Спътниците и оръженосците им в момента се упражняваха в стрелба. Дори от разстояние Тобин можа да види, че всички те носеха изящни дрехи като тези на Корин. Наоколо имаше и други. Сред тях Тобин разпозна част от вчерашните гости, макар да помнеше малко имена. Много от момичетата също бяха тук, облечени в изящни рокли и леки копринени шалове, които потрепваха на утринния ветрец като крилете на пеперуди. Някои от момичетата яздеха коне. Други стреляха по мишените или пускаха соколите си. Очите на Ки ги следяха и Тобин предположи, че той търси кестенявата коса на Алия.

Наставникът Порион изглежда нямаше нищо против тренировъчното им облекло.

— Сякаш сте се упражнявали с мечки и диви котки! — отбеляза той. — Останалите в момента стрелят, така че можете да започнете с това.

Корин можеше да командва на трапезата, ала тук бе царството на Порион. При приближаването му всички осемнадесет момчета се обърнаха и почтително го поздравиха, притискайки юмрук до сърцето си. Неколцина също потиснаха усмивките си при вида на одеянията на новодошлите. Някой в тълпата зяпачи се изсмя. На Тобин му се стори, че зърва бледата глава на Мориел.

Тренировъчните дрехи на компаньоните бяха също тъй изтънчени, както и вчерашните им дрехи за пиршество. Сложни златни и сребърни орнаменти се преплитаха върху колчани и ножници. Тобин се чувстваше като гарга сред пауни. Дори оръженосците бяха по-добре облечени от него.

Помни чий син си, помисли си той и отметна глава.

— Днес ставате кралски компаньон — каза му Порион. — Зная, че не се налага да ви уча за честта, известно ми е кой сте. Ще ви съобщя само девиза на компаньоните: рамо до рамо. Сражаваме се за престолонаследника, подкрепяме него и краля. Не се бием помежду си. Ако изникне някакво неразбирателство между теб и един от другарите ти, разрешавате го в кръга. — Той посочи към обграденото с камъни място за фехтовка. — На думите се отговаря с думи, споровете се решават от мен. Само тук е разрешена размяната на удари. Нарушаването на това правило се наказва с бичуване пред стъпалата на храма. Ако нарушителят е компаньон, наказва го Корин, ако е оръженосец — наказва го господарят му. Така ли е, Ариус?

Един от оръженосците, който се подсмихваше на дрехите на Тобин, кимна засрамено.

— Но не смятам, че с вас двамата ще има проблеми. Сега да видим как стреляте.

Вземайки лъка си в ръце, Тобин се почувства по-уверен. В крайна сметка по същите цели бе стрелял и у дома: кръгли мишени и пръчки за стрелба по неподвижна цел и подхвърляни във въздуха парцали. Провери тетивата и посоката на вятъра, както го бяха учили, раздалечи крака и постави една от новите стрели на Кони. Бяха украсени с пера от бухал, които Тобин бе намерил в гората един ден.

Повей на вятъра отнесе встрани първата му стрела, но останалите четири до една попаднаха близо до центъра. Изстреля други пет по чувала и успя да удари три от забитите в земята пръти. Бе стрелял и по-добре, но когато приключи, останалите го поздравяваха и го тупаха по раменете.

Ки зае мястото му и също се представи добре.

Идваше ред на тренировката с мечове. Тобин получи за партньор пълничкия, русокос Никидес, внука на канцлера. Той беше по-голям от Лута, но близък по ръст с Тобин. Железният му шлем сияеше като сребърен. Имаше красива сребърна украса по ръба и носния предпазител. Но в стойката на момчето се четеше несигурност. Принцът си сложи неукрасения си шлем и пристъпи в кръга. Те се поздравиха с дървените си мечове и Тобин си припомни първото си сражение с Ки. Този път нямаше да се остави да бъде изненадан от нов противник.

Порион не ги накара да загряват, просто повдигна меча си и го спусна с вик:

— Започвайте, момчета!

Тобин се стрелна напред и с изненадваща лекота преодоля защитата на Никидес. Очакваше бърз отговор, но противникът му се оказа тромав и бавен. След няколко минути Тобин го изтика до ръба на кръга, изби меча от ръката му и спечели дуела с намушкване в корема.

— Добра работа, принце — промълви момчето, стискайки ръката му. На Тобин отново му направи впечатление колко беше мека ръката му, в сравнение с тези на воините, край които беше израснал.

— Да опитаме с по-корав противник — каза наставникът и извика Куирион. Той беше на четиринадесет, една глава по-висок от Никидес и по-гъвкав от него. Освен това беше левичар, ала Тарин беше подготвил Тобин и за това, карайки го да се упражнява с Маниес и Аладар вкъщи. Принцът промени тежестта си, за да компенсира разликата, и твърдо отрази откриващата атака. Куирион беше по-добър противник от Никидес и „рани“ Тобин в бедрото. Новият компаньон бързо се възстанови, тласна оръжието му нагоре и го наръга.

Този път Порион не каза нищо, само направи знак на Лута. Последният беше по-дребен от Тобин, ала имаше остър поглед, беше бърз и вече бе видял стила на принца. Скоро Тобин се оказа притиснат и трябваше да положи усилия, за да не бъде изтласкан извън кръга. Лута се усмихваше, докато се сражаваше. Тобин почти можеше да чуе гласа на Тарин: „Този дребосък е добър боец!“