Куклата близнак

— Сякаш виждам очите на скъпата ти майка! — възкликна той, притискайки ръката на Тобин между неговите, които сякаш бяха съставени единствено от кости и тънка кожа. — И баба й. Удивително. Трябва да вечеряш с мен, момчето ми, ще ти разкажа множество истории за тях. Сигурно вече си се запознал с внука ми Никидес? Той също е кралски спътник.

— Несъмнено, милорд. — Името звучеше познато на Тобин, но пък снощи имаше толкова много непознати…

Канцлерът изглеждаше доволен.

— Убеден съм, че ще ти бъде добър приятел. Вече дадоха ли ти оръженосец?

Тобин представи Ки, който все още стоеше до Орун. Хайлус присви очи към него.

— Сър Ларент? Името не ми е познато. Но момчето изглежда честно. Приветствам и двама ви. — Той гледа Тобин още миг, след което се обърна към мъжа до себе си. — Позволи ми да ти представя магьосника на вуйчо ти, лорд Нирин.

Сърцето на Тобин отново се ускори, когато отвърна на поклона на Нирин — заради предупреждението на Аркониел, защото магьосникът беше напълно незабележим на вид. Той любезно се поинтересува за пътуването му, изказа се добре за родителите му, сетне попита:

— Харесвате ли магията, принце?

— Не — бързо каза Тобин. Аркониел много се бе постарал да го заинтересува с трикове и видения. Ки ги обожаваше, но принцът все още намираше повечето от тези неща за смущаващи. Не искаше да насърчава непознатия.

Нирин не изглеждаше обиден.

— Помня нощта на раждането ви. Тогава нямахте този знак на брадичката си. Но аз все пак си спомням…

— Това е белег. Сигурно имате предвид родилното ми петно.

— А, да. Ще ми позволите ли да го погледна? Изучавам подобни неща.

Тобин вдигна ръкава си и показа на Нирин и Хайлус червеното петно. Нари го наричаше розова пъпка, но на него му приличаше на фазаново сърце.

Нирин го покри с върховете на показалеца и средния си пръст. Изражението му не се промени, ала Тобин усети неприятна тръпка да плъзва по кожата му, а очите на магьосника за миг придобиха занесено и далечно изражение, точно както тези на Аркониел, когато правеше магия. Но Аркониел никога не бе правил магия върху него, без първо да поиска разрешение.

Шокиран, Тобин отдръпна ръката си.

— Не бъдете груб, сър!

Нирин се поклони.

— Поднасям извинения, принце. Просто разчитах белега ви. Наистина показва голяма мъдрост. Вие сте щастливец.

— Той каза, че не харесва трикове — промърмори Хайлус, изглеждащ недоволен от магьосника. — Майка му беше същата на неговата възраст.

— Извинения — отново каза Нирин. — Надявам се, че ще ми позволите да се реванширам, принце.

— Както желаете, милорд. — Като никога Тобин се радваше, че Орун се приближи, за да го отведе. Когато се отдалечи достатъчно от подиума, принцът повдигна ръкав и погледна към белега, чудейки се дали Нирин не му бе направил нещо. Но петното не изглеждаше променено.

— Мина добре — каза Орун, повел ги към стаята им. — Но бъдете по-любезен с Нирин. Той е влиятелен човек.

Тобин гневно се зачуди дали в Еро имаше влиятелен човек, който да е приятен. Орун ги остави с обещанието да покани Тобин на вечеря след няколко дни.

Ки направи физиономия по посока на отдалечаващия се благородник и загрижено се обърна към Тобин.

— Магьосникът нарани ли те?

— Не. Просто не обичам да ме пипат.

Молай им беше приготвил два кожени жакета, подобни на онези, които носеха Корин и Калиел. Тъй като дрехите се оказаха прекалено натруфени и неудобни за вкуса на Тобин, той заръча на Ки да потърси кожените тренировъчни дрехи от вкъщи.

Молай бе видимо втрещен при мисълта Тобин да носи подобни одеяния. Принцът не му обърна внимание, щастлив, че отново е облечен в удобни дрехи. Вземайки мечовете, лъковете и шлемовете, двамата с Ки последваха очакващия ги паж.

Тобин беше толкова радостен от това най-сетне да върши нещо подобаващо на воин, че не забелязваше странните погледи, които привличаха. Най-накрая Ки го дръпна за ръкава и посочи с брадичка към двама благородници, взиращи се неодобрително в тях.

— Трябва аз да ти нося снаряжението — прошепна Ки. — Сигурно си мислят, че сме двама простолюдни войници от улицата!

Пажът го чу. Отмятайки рамене назад, той извика звънливо:

— Направете път за Негово Височество — принц Тобин от Еро!

Думите подействаха като магия. Всички мърморещи, сияйни благородници се разделиха и се покланяха на Тобин и Ки, минавайки покрай тях с прашните си обуща и захабени кожени дрехи. Тобин се опита да копира високомерното кимване на лорд Орун, но сподавения кикот на Ки вероятно разваляше ефекта.

На входа на двореца пажът пристъпи встрани и се поклони дълбоко, но не достатъчно бързо, за да скрие собствената си усмивка.

— Как се казваш? — попита го Тобин.

— Балдус, принце.

— Много добре се справи, Балдус.

Спътниците тренираха върху широка ивица разчистено пространство близо до средата на Дворцовия кръг. Имаше места за конни упражнения, фехтовка, стрелба, а също конюшни и висок каменен храм, където момчетата всяка сутрин поднасяха дарове на Сакор.