Куклата близнак

Тобин се събуди по изгрев-слънце и известно време лежа заслушан в утринните звуци. Чуваше как много хора се смеят, говорят и шептят високо отвъд вратата. От балкона долиташе тропот на копита, преплетен с птичи песни, плисък на вода и сливащата се какофония на разбуждащия се град. Дори и тук уханието на морето и намиращите се под прозореца борове не можеха да скрият напълно надигащата се воня. Наистина ли едва вчера се бе събудил в своето си легло? Тобин прогони вълната носталгия, заплашваща да го залее.

Ки се беше свил в другия край на леглото и още спеше. Принцът го замери с възглавница, претърколи се между тежките драперии и излезе на балкона.

Очертаваше се ясен, слънчев ден. От това място се откриваше гледка чак до морето. Беше невероятно. Над водата се плъзгаше мъгла, а слънцето още изплуваше — беше трудно да се определи къде свършва небето и къде започва водата. Градът изглеждаше като окъпан в пламъци.

Под прозореца му се простираше пъстроцветна градина чак до редицата брястове, край която бяха препуснали снощи. Наоколо вече щъкаха слуги с ножици и кошници, подобно на пчелите, жужащи над поляната у дома.

От двете страни се виждаха още балкони, колони и керемидени покриви с украсени корнизи и тук-таме скулптури.

— Бас държа, че можем да стигнем чак до Новия дворец по покривите — каза Ки, заставайки до него.

— Да — съгласи се момичешки глас, долетял над главите им.

Момчетата се извиха и погледнаха нагоре точно навреме, за да видят някакво тъмнокосо движение да изчезва от стряхата над балкона им. Само бързото трополене на крака върху керемида издаваше отдалечаването на посетителя им.

— Коя беше тази? — изсмя се Ки, дирейки начин да я последва.

Преди да са открили как да се качат, влезе млад слуга, последван от цяла тълпа други. Те бяха натоварени с дрехи и пакети. Лакеят отиде до леглото, зърна ги на балкона и се поклони дълбоко.

— Добро утро, принце. Зачислен съм да ви прислужвам. Името ми е Молай. А това — посочи към носеното от колегите си — са дарове от вашите роднини и почитатели.

Слугите се приближаваха един след друг, излагайки прекрасни роби и туники, шапки от меко кадифе, бижута в също тъй изящни кутии, украсени мечове и ками, гиздави колани, две еднакви кучета, които се свиха и заръмжаха, когато Тобин се опита да ги погали, а също и великолепен сокол с позлатени качулка и вериги. Имаше още кутии с лакомства, кошници с благоухания, дори такива с хляб и цветя. Сред бижутата Тобин откри обица като тази на престолонаследника и пръстен от лорд Орун. Но най-много от всичко му харесаха двете лъскави ризници, които Порион му беше изпратил от кралската оръжейна.

— Най-сетне по мярка! — възкликна Ки, нахлузвайки своята направо върху нощната си риза.

— Такъв е обичаят, когато нов спътник пристигне в града — обясни Молай, виждайки смайването на Тобин. — Може би бих могъл да ви предложа съдействие?

— Ще ти бъда благодарен!

— Ваше Височество трябва първо да облече дрехите, изпратени от главния канцлер Хайлус за аудиенцията ви с него тази сутрин. Забелязах, че той е подбрал черно в почит на загубата ви… Но виждам, че не носите траурен пръстен!

— Не, не знаех откъде да си намеря.

— Веднага ще повикам бижутер, принце. За начало трябва да си сложите бижуто, изпратено ви от престолонаследника — и, разбира се, пръстена, изпратен от опекуна ви. Сетне идва ред на всички останали дарове, в зависимост от положението на дарителя.

— Стори ми се, че чух гласове! — Корин изникна от гардеробната заедно с Калиел. Двамата носеха кожено тренировъчно облекло с фантастична украса и метални плочки. Тобин се зачуди как подобно облекло не ги затруднява — и как рискуват да го увредят.

— Между стаите ни има врата — обясни Корин, отвеждайки Тобин в гардеробната, за да му покаже отместващия се панел. През късия прашен тунел последният зърна златночервени драперии и чифт хрътки, които нетърпеливо очакваха завръщането на господаря си. — Отваря се само от моята страна, но ако почукаш, ще те пусна.

Върнаха се в стаята на Тобин, за да разгледат подаръците.

— Нелоша плячка, братовчеде. Радвам се, че ти отдават полагащото ти се уважение, макар че още никой не те познава. Хареса ли ти соколът ми?

— Много! — възкликна Тобин, макар в действителност да се страхуваше малко от птицата. — Ще ме научиш ли как се ловува?

— С радост, но Калиел е най-добрият ни соколджия — скромно заяви Корин. — Той има ауренфейска кръв.

— Името й е Еризал — каза Калиел. — Означава „слънчева стрела“. Кралският соколар ще се грижи добре за нея. Някой път ще идем на лов и ще вземем и Ари. Той е същински магьосник със соколите.

С помощта на другите момчета Тобин подреди подаръците си. Даровете на по-дребните благородници по традиция се подаряваха на оръженосците, така че и Ки остана доволен. Корин състави списък на удачни благодарствени дарове, а Тобин го подпечата с бащиния печат.

— Вече си истински благородник — изсмя се Корин. — За целта трябва да харчиш обилни количества пари и да поглъщаш обилни количества вино. С второто ще се занимаем по-късно.