Куклата близнак

— Отгатни — предложи той.

Но Тобин бе виждал ауренфей и бе научил много за тях от баща си и Аркониел. Това изглеждаше на възрастта на Ки.

— Двадесет и девет? — предположи той.

Ари повдигна вежди.

— Всъщност двадесет и пет, но беше по-близо от повечето.

Всички се смяха, когато Алия с трясък остави монета на масата пред Тобин и изчезна.

— Не й обръщай внимание — изкиска се Корин, вече доста почерпен. — Кисела е, откакто брат й отиде в Мицена. — Той въздъхна и махна с ръка към сътрапезниците си. — Като всички ни. Всички по-големи момчета ги няма, с изключение на мен и клетниците, които са мои спътници. Сега всички щяхме да бъдем на бойното поле, ако имаше втори наследник, който да заеме мястото ми. Щеше да е различно, ако братята и сестрите ми бяха оживели. — Отпи голяма глътка от чашата си и мрачно погледна Тобин над ръба. — Ако сестрите ми бяха оцелели, Скала щеше да има кралица, както искаха жреците на луната, но сега имат само мен. Затова трябва да стоя тук, повит в коприна.

Принцът се облегна назад, вторачен в чашата си.

— Друг наследник, това ни липсва. Друг наследник…

— Чували сме я тази реч, Корин — сръчка го Калиел. — Защо не му разкажеш за призраците?

— За призраците? — Корин се оживи. — В името на Квартата, имаме ги с кофи! Половината от тях са някогашните съпрузи на баба Агналейн, които е отровила или обезглавила. Така ли е, оръженосци?

Запитаните хорово изразиха съгласие. Тобин видя как очите на Ки се разширяват.

— И самата луда кралица — добави Зустра, чешейки наболата си брада. — Нощем тя се разхожда из коридорите, облечена в броня. Можеш да чуеш как влачи куция си крак, докато обикаля нагоре-надолу, дирейки предатели. Имало е случаи, когато грабва възрастни мъже и ги завлича в подземията за изтезания под двореца, където ги заключва в старите си ръждиви клетки, та да умрат от глад.

— Ами твоят призрак, братовчеде — поде Корин, но в този момент Порион прочисти гърло.

— Ваше Височество, принц Тобин е имал изморително пътуване. Първата му нощ тук не бива да го държите до толкова късно.

Престолонаследникът се приведе към Тобин. Дъхът му беше пропит с вино, а думите му бяха завалени.

— Бедният братовчед! Спи ли ти се? Искаш ли да си лягаш вече? Впрочем дадена ти е стаята на мъртвия ми брат. Там също може да има призраци, но ти не се притеснявай. Еларин беше добро момче…

Сега Порион вече се намираше зад стола на принца, докосвайки го по ръката.

— Принце — промърмори той.

Корин погледна към него, сетне се обърна към Тобин с очарователна усмивка, която почти го накара да изглежда трезвен.

— Приятни сънища.

Тобин се надигна и излезе, доволен, че напуска тълпата пияни непознати.

Скованият прислужник изникна, следван от Ки, за да ги отведе до стаята им. Порион също ги придружи до вратата.

— Не бива да съдите за принца по това, което видяхте тази нощ, принц Тобин — каза тъжно наставникът. — Той е добро момче и отличен боец. Тъкмо това е проблемът. Много му тежи, че не му позволяват да отиде на война. Както той сам каза, тежко е да си единствен наследник. Подобни гуляи… — Хвърли отвратен поглед назад. — Заради отсъствието на баща му е. Утре на свежа глава ще ви посрещне по-подобаващо. Сутринта ще бъдете представен на главен канцлер Хайлус в залата за аудиенции. След това елате на тренировъчния двор, за да преценя уменията и екипировката ви. Разбрах, че нямате броня.

— Не.

— Ще се погрижа за това. Починете си добре, принце. Бих искал да кажа още, че помня баща ви като прекрасен човек и великолепен воин. Скърбя за загубата ви.

— Благодаря, наставнико — каза Тобин. — Благодаря и за това, че остави Ки като мой оръженосец.

Порион му намигна.

— Един твой стар приятел си поговори с мен, след като пристигнахте.

За миг Тобин го гледаше неразбиращо, после се засмя.

— Тарин?

Порион вдигна пръст до устните си, но кимна.

— Не зная какво му е скимнало на Орун. Изборът на бащата не може да бъде зачеркнат просто така.

— Значи отговорът ми е нямал значение? — посърна Ки.

— И двамата бяхте прави — отвърна наставникът. — И ако ти се удаде шанс, опитай се да успокоиш Мориел. Той познава града добре. Лека нощ, момчета.

Слугите бяха назапалили лампи из стаята и бяха довлачили медна вана с гореща благоуханна вода. До леглото бе застанал млад паж, а край ваната стоеше слуга с четки и кърпи, очевидно чакащ да изкъпе Тобин.

Той отпрати и двамата, сетне се съблече и се отпусна във ваната с доволна въздишка. Горещата баня беше рядкост в крепостта. Почти беше заспал с подаден над водата нос, когато чу Ки да се залива от смях.

— Нищо чудно, че Мориел беше толкова вкиснат — викна той, задържал завесата на леглото в стената. Всички завивки ги нямаше. — Вече се е нанесъл тук, очаквайки появата ти. Сега си е взел нещата обратно, само дюшека ми е оставил. И на всичкото отгоре се е изпикал отгоре, мизерникът!

Тобин приседна във ваната и обгърна коленете си с ръце. Не се беше сетил, че ще спят отделно, още по-малко в такава огромна стая.

— Голяма стая са ни дали — рече Ки, сякаш в потвърждение на мислите му.

Тобин се ухили.

— И голямо легло. Предостатъчно място за двама.