Куклата близнак

Но появата на Тобин привлече вниманието им. Чернокос младеж, седящ в средата на масата, внезапно се надигна и дойде да го пресрещне. Беше як юноша, вероятно на четиринадесет години, с къса, къдрава коса и усмихнати тъмни очи. Алената му туника бе обшита със злато. Рубини проблясваха върху златната дръжка на кинжала му. Малък скъпоценен камък висеше от едното му око.

Тобин и Ки повториха ниските поклони, които му направиха останалите, предполагайки, че това трябва да е принц Корин.

По-голямото момче ги гледаше мълчаливо в продължение на миг, местейки очи от Тобин към Ки.

— Братовчеде, пристигна ли най-сетне?

Тобин се изправи първи, осъзнавайки грешката си.

— Поздрави, принц Корин. Аз съм братовчед ти, Тобин.

Корин се усмихна и протегна ръка.

— Казват, че съм те виждал като бебе, но аз не помня. Радвам се най-сетне да се срещнем. — Той погледна към наведената глава на Ки. — А кой е това?

Тобин докосна ръката на оръженосеца си и той се изправи. Но преди да е могъл да отговори, лорд Орун се намеси в разговора им.

— Това е оръженосецът на принц Тобин, Ваше Височество, синът на един от дребните рицари на лорд Джорвай. Изглежда херцог Риус го е избрал без знанието на баща ви. Сметнах за най-добре да обясня…

Ки се отпусна на коляно пред принца, поставил лявата си ръка върху дръжката на меча.

— Казвам се Киротиус, син на сър Ларент от Оукмаунт Стед, служещ на баща ви в Мицена, принце.

— И мой добър приятел — добави Тобин. — Всички го наричат Ки.

Тобин видя лека усмивка да подръпва крайчетата на устата на принца, когато последният премести поглед от Орун върху Ки.

— Добре дошъл, Ки. Да ти намерим място на масата на оръженосците. Лорд Орун, несъмнено сте уморен след такава дълга езда. Желая ти лека нощ.

Канцлерът не изглеждаше доволен, но нямаше как да спори с принца. След един последен поклон напусна стаята.

Корин го наблюдаваше как излиза, сетне направи на Тобин и Ки знак да го последват. Прегръщайки първия през рамо, той тихо попита:

— Как ти се струва опекунът, който ти е избрал татко?

Тобин предпазливо сви рамене.

— Неучтив е.

Корин миришеше на вино. Тобин се зачуди дали престолонаследникът не е пиян. Но пък очите му бяха ясни и проницателни, когато онзи отвърна:

— Да, но също така и много могъщ. Бъди внимателен.

Следвайки ги, Ки нервно наклони глава и попита:

— Простете, че се намесвам в разговора, принце, но правилно ли съм разбрал, че кралят е избрал друг да бъде оръженосец на Тоб… принц Тобин?

Корин кимна и сърцето на Тобин се сви.

— Тъй като си израснал толкова далече от двореца, татко смяташе, че би било най-добре да имаш за оръженосец запознат с тукашните порядки. Остави избора на лорд Орун, който избра сър Мориел, трети син на лейди Ирия. Виждаш ли онзи на по-ниската маса с белите вежди и нос като клюн на кълвач? Това е той.

Вече бяха достигнали балкона и Тобин можеше да види масата на оръженосците, разположена вдясно от по-голямата. Описанието на Корин бе умело. Мориел вече ставаше, за да се представи. Беше връстник на Ки и приблизително със сходно телосложение, с руса коса, която изглеждаше почти бяла.

Тобин понечи да възрази, но Корин го изпревари с усмивката си.

— Виждам как стоят нещата. — Намигна на Тобин и прошепна. — Между нас да си остане, винаги съм смятал Мориел за мазник. Ще измислим нещо.

Мориел веднага се отличи, покланяйки се дълбоко на Ки.

— Принц Тобин, ваш покорен слуга и оръженосец…

— Не, това е неговият оръженосец. — Корин хвана Мориел за ръката, повдигна го и посочи Тобин. — А ето това е принцът. И след като не можеш да направиш разлика между оръженосец и принц, най-добре да оставим това задължение на някого, който може.

Лицето на злощастния оръженосец порозовя. Онези, които седяха достатъчно близо, за да чуят, избухнаха в смях. Мориел несръчно се поклони отново, този път на правилния човек.

— Моля за извинение, принц Тобин, аз… Не знаех…

Сега всички — и благородници, и прислужници, се взираха в тях. Тобин се усмихна към ужасеното момче.

— Всичко е наред, сър Мориел. Оръженосецът ми и аз сме еднакво прашни.

Тези му думи бяха последвани с още смях, но Мориел се изчерви по-силно.

— Мои спътници и приятели — каза Корин, — представям ви обичния си братовчед, принц Тобин от Еро, най-сетне дошъл да се присъедини към нас. — Всички станаха и се поклониха. — А това е неговият оръженосец, сър Ки от…

— Тук грешите, милорд — изръмжа силен глас зад тях. Едър мъж с дълга сива коса изникна на балкона и мрачно изгледа престолонаследника. Късата му изчистена роба и широк колан определено не бяха благороднически одежди, ала всички без Корин му се поклониха. — Вярвам, че баща ви възложи на лорд Орун избора на оръженосец на принц Тобин.

— Да, учителю Порион, но Тобин вече си има оръженосец. И то благословен от баща му — каза Корин.

Значи това беше въпросният Порион, за когото Тарин се беше изказал така добре. Макар престолонаследникът да не му се беше поклонил, в гласа му се долавяше почит, отсъствала при по-раншните му думи към Орун.

— Лорд Орун току-що се отби да ми каже това. — Порион огледа Ки. — Израснал си в провинцията, нали?

— Да, сър.