Куклата близнак

За пръв път сякаш усети, че долавя бащиния дух близо до себе си. Баща му сякаш се усмихваше, показвайки му всички онези места, за които му беше разправял. Тук беше дошъл той, след като бе напуснал замъка, бе яздил по този път, до този пазар, по този връх, до тези сияйни дворци и градини. Почти можеше да чуе гласа му, разказващ истории за кралете и кралиците, управлявали тук; и за кралежреците, владели Трите земи от островната си столица по времето, когато Еро бил дребно рибарско поселище, тормозено от бандити.

— Какво има, Тобин? — Тарин го гледаше притеснено.

— Нищо. Просто си мислех за татко. Чувствам се, сякаш вече познавам града…

Капитанът се усмихна:

— Той би се зарадвал.

— Но има още много какво да се види — отбеляза Ки, практичен както винаги. — Не е могъл да изработи всички къщи и прочие. Но главните улици е направил точно.

— Вие двамата нямате работа на улицата — строго го погледна Тарин. — Още сте прекалено малки, за да се разхождате сами, дори и през деня. Убеден съм, че учителят Порион ще ви намери достатъчно работа, но все пак искам думата ви, че ще се държите подобаващо.

Тобин кимна, все още запленен от разстлалата се пред него гледка.

Поемайки в галоп, те преминаха край пристанището, където соленият въздух прочисти праха от гърлата им. Огромен каменен мост се беше излегнал над реката, достатъчно широк десетима конници да яздят рамо до рамо. Прекосявайки го, навлязоха в покрайнините на града и Тобин разбра защо столицата бива наричана Смрадливата Еро.

Принцът никога не бе виждал толкова много хора, събрани на едно място, нито беше подушвал подобна воня. Най-лошото, към което бе привикнал, беше димът. Затова смесената воня на мръсотия и човешки изпражнения го задави. Колибите от двете страни на тесните улички тук бяха далеч по-мърляви и от най-невзрачния обор в Алистън.

И му се струваше, че всички са по един или друг начин осакатени — било с липсващи крайници, било с гнилотата на зараза. По пътя срещнаха много колички, сред които и една с трупове, чийто вид го шокира. Телата бяха нахвърляни небрежно и потрепваха от движението й. Някои от лежащите вътре бяха с почернели лица. Други буквално бяха само кожа и кости.

— Отиват да ги изгорят — каза Ки, сочейки към издигащ се в далечината димен стълб.

Тобин погледна към окачената на седлото урна. Дали и баща му е бил пренасян така? Той тръсна глава, прогонвайки тази мисъл.

До една крайпътна кръчма Тобин видя две мръсни деца, свити край жена. Горната част на роклята й бе разтворена, разкривайки увисналите й гърди, а краката й също бяха много разголени. Децата протягаха ръце, молейки за милостиня, но хората просто минаваха край тях, без да им обръщат внимание. Тобин забеляза, че го гледат и поспря, за да им подхвърли сребърна монета. Децата се сбиха за нея. Спорът им беше разрешен от жената, прибрала монетата за себе си. Стиснала я в едната си ръка, с другата тя повдигна гърда и я разлюля към Тарин, после се обърна и се отдалечи, следвана от скимтящите малчугани.

Капитанът погледна към Тобин и сви рамене:

— Хората невинаги са това, което изглеждат, принце. Местните наричат тази улица „Просешкия път“. Негодниците висят тук заради идващите да пазаруват.

Дори и в този час пътят към южната порта беше задръстен с колички и ездачи. Но след като хералдът наду сребърния си тромпет, по-голямата част от тях им сториха път.

Тобин се почувства едновременно засрамен и важен, когато Тарин поздрави началника на градската стража от негово име, сякаш вече е голям. Повдигайки очи, принцът видя полумесеца на Илиор и пламъка на Сакор издълбани над портата. Почтително докосна сърцето и дръжката на меча си, докато преминаваха под нея.

Отвъд градските стени улиците бяха по-широки и имаха канали. Но това не облекчаваше с нищо миризмата, тъй като гражданите редовно изливаха кофи с отпадъци през вратите и прозорците си.

Улиците към Дворцовия кръг се издигаха стръмно нагоре. По-големите пазари, паркове и градини бяха разположени върху тераси в хълма. Иначе по-голямата част от къщите и дюкяните се струпваха нагоре точно като блокчетата от модела на Тобин. Наблягаше се по-скоро на височината, някои достигаха до четири или пет етажа. Основите им бяха каменни, нагоре се издигаше дърво, а покривите бяха от керемиди.

Въпреки уроците си, Тобин рядко можеше да посочи къде се намират. Както Ки беше казал, имаше стотици странични улички. Нямаше как да се разбере на коя улица се намира човек, ако не попита. Доволен, че разполага с ескорт, принцът остави Орун да води и насочи вниманието си към обгръщания от нощта град.

В по-ниските пазари дюкяните вече затваряха, но по-нагоре по хълма все още множество витрини бяха отворени и осветени с факли.

Все още имаше просяци, мъртви псета, прасета и мърляви деца, но срещаха също и благородни люде на коне, понесли закачулени соколи на ръцете си и дузина лакеи по петите си. Имаше и ауренфеи — те също трябва да бяха някакви благородници, защото бяха облечени много по-добре от самите скаланци, а Орун се поклони на мнозина от тях.