Куклата близнак

Това ли беше болката му, чудеше се Тобин. Но тя изглеждаше толкова огромна. Ако я пуснеше, тя щеше да го отнесе. По-лесно беше да се оттегли отново в безчувственото мълчание, защитавало го тъй дълго. Той си представяше как то се влива в него като течен мрак, изпълва дробовете му, разстила се към ръцете и главата, докато накрая самият той не се превърне в тъмна форма.

— Така не хубаво, кийса.

Тобин погледна и видя Лел, застанала на вратата. Зазоряваше се.

Вещицата му направи знак да го последва и изчезна към стълбите. Той забърза след нея, но можа да види само как крайчецът на полата й излиза през външната врата. Зад завесите на леглото си лорд Орун хъркаше гръмко. Тобин излезе на свой ред и видя Лел да потъва в леса.

— Чакай! — викна той и веднага долепи длан към устата си. Оросената поляна бе пълна с хората на Орун. Вчера му се бе сторило, че са около четиридесет, а сега му изглеждаше, че тук са се настанили да лагеруват поне стотина. Няколко часовои бяха се насъбрали около огън, но никой не го забеляза как изтичва бос в гората.

Щом стигна дърветата, Тобин разбра. Това не беше истинска гора — това беше онази, която бе посещавал във виденията си след смъртта на майка му.

Този път не се нуждаеше от духа да го води. Лесно откри реката и я последва до поляната, където пасяха кошутите. Но този път се озова направо в дъба на Лел.

Вещицата и майка му седяха край огъня. Майка му кърмеше бебе. Лел бе поставила куклата в скута си, наместо зайчето.

— Това е виденчески сън, кийса — каза му Лел.

— Зная.

Лел му даде куклата и се закани с пръст.

— Не го забравяй.

— Няма! — Какво друго го бе тревожило през нощта?

Майка му погледна към него. Сините й очи бяха чисти и разумни, ала пълни с тъга.

— Аз също искам да бъда там, Тобин. Не ме оставяй в кулата. — Тя протегна бебето. — Той ще ти покаже.

Лел подскочи, сякаш беше сепната от присъствието й.

— Кийса не трябва занимаваш с това! Върви!

Ариани и бебето изчезнаха, а вещицата придърпа Тобин на сламеника до себе си.

— Не се тревожи за нея. Този товар не е за теб. Грижи се за себе си и брат. И Ки.

Тя хвърли шепа билки и кости в огъня и се загледа в дима им.

— Лис мъж не ми харесва, но трябва да отидеш. Виждам пътя ти. Той те отвежда в смрадливия град на краля. Ти още не го познаваш. Не познаваш сърцето му. — Лел хвърли още билки и леко се залюля, присвила очи до цепки. Тогава тя въздъхна и се приведе толкова близо, че Тобин можеше да вижда само лицето й. — Ако видиш кръв, не казвай на никого. На никого.

— Като с куклата. — Тобин си помисли как за малко щеше да каже на Ки.

Лел кимна.

— Обичаш приятел, не му казваш. Ако видиш кръв, идваш тук при мен.

— Каква кръв, Лел? Аз съм воин. Ще виждам кръв!

— Може би ще виждаш, може би не. Но ако видиш… — Тя допря пръст до сърцето му. — Ще знаеш тук. И дойдеш при Лел.

Тя отново го бутна в гърдите, по-силно, и Тобин се събуди в леглото си. Ки тихичко похъркваше до него.

Тобин се обърна, размишлявайки за съня. Още усещаше допира на пръста й и меките кожи, върху които беше седял. Пророчески сън.

Така и не можа да реши дали трябва да пита Аркониел дали е било видение или обикновен сън. Наместо това се унесе.

Част трета

Из спомените на кралица Тамир Втора

Еро.

Когато си спомням града, същинското място, тъй слабо познато, се припокрива с образа на модела, който татко ми беше изработил. В сънищата ми дървени хора, глинени овце и восъчни гъски изпълват кривите улици. Плоскодънни кораби с платна от пергамент се плъзгат из прашното пристанище.

Само Дворцовият кръг е оцелял в спомените ми такъв, какъвто е… и онези, които живееха зад стените му.

Глава тридесет и осма

Беше двадесет и трети лентин, когато Тобин напусна замъка. Сбогува се призори и остави жените да плачат. Редом с Ки и Тарин, с бащината пепел на седлото и колона мъже след себе си, принцът насочи лице към Еро, решен да защитава честта на семейството си.

С изненада бе научил от лорд Орун, че пътят ще трае само един ден. Тъй като не бяха натоварени с много багаж, покриваха дълги отсечки от пътя в галоп и скоро оставиха Алистън зад себе си. Отвъд този градец познатият друм се сливаше в друг, който се виеше из гора. След няколко часа лесът отстъпи място на равнина, където реки разсичаха земите на имения.

Лорд Орун бе настоял за спазване на протокола, така че Тобин трябваше да язди заедно с него, а Тарин и Ки ги следваха. Мъжете от замъка, които също се бяха присъединили към тях, вече се наричаха телохранители на принц Тобин. Момчето бе подирило русокосия магьосник сред хората на Орун, но не можа да открие, защото трябваше да заеме челната си позиция.