Куклата близнак

— И куклата ти помага да викаш брат си?

— Да. Не трябва да я показвам на никого, затова я скрих в кулата. Мисля, че заради това духът понякога не се държи настрана, когато му кажа. Когато лорд Орун каза, че трябва да отида в Еро, разбрах, че трябва да се кача да я взема…

— Но защо просто не я оставиш тук? Така и той ще остане.

— Не, трябва да се грижа за него. Лел така каза.

— Някой магьосник би могъл да я намери.

— Ти не я усети.

Аркониел мрачно се засмя.

— Да, но пък аз не търсих. В Еро има множество магьосници. Трябва да бъдеш много внимателен с тях, особено с онези, които носят бели роби.

Тобин внезапно го погледна разтревожено:

— Ами магьосникът сред хората на Орун?

— Млад рус войник?

— Да, този.

— Той е приятел, Тобин. Но не трябва да се издаваш, че знаеш за него. Айя го е изпратила да те наглежда. Това е всичко. Тайна.

— Радвам се, че не е лош магьосник. Има добро лице.

— Не бива да съдиш хората единствено по лицето… — поде Аркониел, но се усети. Не искаше да плаши детето или да издава прекалено много, ако се случеше някой от Гоначите да надникне в ума на Тобин. — По света има различни хора, Тобин, както и различни магьосници. Не всички сред тях ти мислят доброто. Та ти не се доверяваше на мен, а аз не таях никакви зли помисли! Не се отпускай пред някого, само защото ти се е усмихнал топло. — Той отново погледна към куклата. — Сигурен ли си, че трябва да я вземеш със себе си? Не можеш ли да я оставиш при мен?

— Не, Лел каза, че трябва да я пазя и да се грижа за брата. Никой друг не може да го стори. Той се нуждае от мен, а аз се нуждая от него.

Него.

Небеса, помисли си Аркониел. Ето още един замисъл, който се проваляше. Благодарение на магията на вещицата, кралят бе видял тялото на мъртво момиче. А Тобин знаеше истината. Ако някой видеше духа или чуеше Тобин да говори за „него“ щяха да възникнат неприятни въпроси.

Тобин беше вперил в него очите си, винаги съзиращи прекалено много. Магьосникът усети колко крехка е новата им връзка, изградена от преживяното в кулата.

Сети се за торбата на Айя, лежаща под масата му. Никой магьосник не можеше да види магията на намиращата се вътре купа. За момент помисли да изработи подобна торба за куклата. Поне с това можеше да се справи, разполагаше с нужните заклинания и предмети: жезъл, нишки от сребро и тъмна коприна, железни игли и бръсначи, както и съдове, в които да затопли клей и смола. Торбата щеше да държи брата вътре и да не допуска любопитните очи на Гоначите.

Но проблемът беше, че самата торба ще бъде видима. Той или Айя можеха да носят подобно нещо навсякъде със себе си, ала не и едно единадесетгодишно момче.

Той въздъхна и повдигна чувалчето, в което бе стояла куклата.

Напълно незабележимо. Стара кукла, заменила починалото дете, също беше нещо незабележимо.

— Това променя всичко — каза Аркониел. В ума му вече бе започнала да се оформя идея. — Направеното от духа в залата можеше да мине за делото на дух, обитаващ крепост. Но в Еро е недопустимо да се говори за некромантство. Особено ти не можеш да си позволиш подобно нещо. А в столицата има мнозина, които ще си помислят именно това, ако се усетят, че можеш да контролираш духа. Говори за него единствено като за демона, за когото те са чували.

— Зная. Ки ми каза, че имало хора, които казвали, че било момиче.

Аркониел бързо прикри изненадата си. В крайна сметка слуховете бе вероятно да дойдат именно от Ки. Изглежда друг беше свършил работата му.

— Остави ги да си мислят това. Няма смисъл да спориш с тях. На никого не казвай за брата и не позволявай да го виждат. И никога не издавай, че познаваш жена като Лел. Нейната магия не е некромантство, но мнозина мислят, че е. И затова на тези като нея е забранено да влизат в Скала. — Той съзаклятнически намигна на Тобин. — Сега двамата с теб сме извън закона.

— Но тогава защо му е било на татко да си има работа с нея, след като…

— На тази тема ще се върнем, когато си по-голям, принце. Сега от теб искам да имаш вяра в бащината си чест и да ми обещаеш, че ще пазиш духа и Лел в тайна.

Тобин разместваше един от краката на куклата.

— Добре, но понякога той просто си прави, каквото си иска.

— Тогава се старай да го контролираш — и заради себе си, и заради Ки.

— Ки?

Аркониел опря лакти на коленете си.

— Тук двамата живяхте като приятели и братя. Като равни. Но в двора ще научиш, че не сте. Докато не станеш пълнолетен, приятелството ти с него е единствената му защита. И прищевките на вуйчо ти. Ако ти бъдеш обвинен в некромантство, кралят може и да те пощади, но Ки ще бъде екзекутиран по ужасно мъчителен начин.

Тобин пребледня.

— Но духът няма нищо общо с него!

— Не би имало значение, Тобин. Това се опитвам да ти покажа. Няма нищо общо с истината. Достатъчно е само някой Гонач да отправи обвинение. В последно време се случва често. Велики магьосници, които през живота си не са наранили никого, биват изгорени живи заради слухове.

— Но защо?