Куклата близнак

С помощта на Тарин принцът извади урната от мрежата и я сложи между тялото на майка си и стената. Жрецът тихо мълвеше молитви край тях, но Тобин не се сещаше какво да каже.

Когато приключиха, Ки се огледа и подсвирна.

— Всичко това твои роднини ли са?

— Щом са тук, значи е така.

— Чудя се защо жените се повече. Нали е имало войни, би трябвало да е обратното.

Тобин не се беше замислял за това преди. Макар да имаше и урни като тази, която бе държал, омотаните тела с плитки бяха повече. И не всички от тях принадлежаха на жени. Преброи поне дузина момичета и бебета.

— Да вървим — въздъхна той, прекалено уморен от смърт, за да се замисля над непознати.

— Почакай — спря го Тарин. — Обичаят е да се вземе кичур коса за спомен. Би ли искал да ти отрежа един?

Тобин разсеяно повдигна ръка до устните си, мислейки, а пръстите му се задържаха върху малкия белег на брадичката.

— Някой друг път.

Глава тридесет и девета

След като напуснаха гробницата, лорд Орун ги поведе обратно, а после сви по широк път, отвъд чиито дървета се виждаха поля. Луната вече се беше издигнала високо и заливаше всичко с бледо сияние.

Тази част от Дворцовия кръг представляваше сенчеста смес от градини и плоски покриви. В далечината Тобин зърна проблясъка на вода. Там се издигаше голямо декоративно езеро, дело на някоя от кралиците. Пред тях пък се издигаше неравна купчина от сгради, закрили част от източната стена на цитаделата.

— Това е Новият дворец — обясни Тарин, сочейки към най-дългия силует вляво. — А точно пред нас се намира старият. Около тях е пълно с други постройки, но за момента те не те интересуват. След като се настаниш, ще те заведа в дома на майка ти.

Тобин беше прекалено уморен, за да забележи нещо повече от градини и колонади.

— Ще ми се да можех да живея там.

— И действително ще бъде така, когато станеш по-голям.

Входът на Стария дворец се извисяваше от мрака, обграден с огромни колони, блестящи факли и редица стражи в черно-бели туники.

Тобин стисна ръката на Тарин, сдържайки сълзите си.

— Бъди храбър, принце — тихо каза капитанът. — Ки, накарай ме да се гордея.

Моментът на раздялата не можеше да бъде отлаган повече. Тарин и хората му поздравиха Тобин и изчезнаха в тъмното. Наоколо започнаха да изникват лакеи, за да се погрижат за багажа и конете.

Орун се оживи веднага след отдалечаването на Тарин.

— Елате, принце. Принц Корин не бива да чака повече. Ти. — Последното се отнасяше към Ки. — Вземи багажа на принца!

Ки изчака дебелия да се обърне и му показа неприличен жест. Тобин му се усмихна благодарно. Както впрочем и неколцина от слугите.

Орун ги поведе нагоре по стълбите. На върха, пред огромните бронзови врати, украсени с дракони, ги очакваха още слуги в дълги бяло златни ливреи. Някакъв изпънат белобрад слуга ги поведе по дълъг коридор.

Тобин удивено се оглеждаше наоколо. Стените бяха покрити със сияйни орнаменти, а в средата на широкия каменен коридор имаше плитък басейн с декоративни рибки и фонтани. Никога не си бе представял подобно величие.

Прекосиха няколко помещения с толкова висок таван, че сводът му се губеше в сенките. Тук стенописите бяха по-захабени, но също тъй прекрасни, а мебелировката бе същински връх на орнаментацията и инкрустирането. Злато и скъпоценни камъни срещаха погледа му навсякъде. Превит под товара си, Ки изглеждаше също толкова удивен.

След още няколко завоя възрастният слуга отвори една скърцаща бяла врата и покани Тобин във висока стая, която можеше да заеме половината зала от крепостта, в която бе живял. Огромно легло със златошити черни завеси стоеше върху платформа в средата на стаята. Отвъд него имаше балкон, от който се откриваше гледка към града. По стените бяха изобразени ловни сцени. Приятно се примесваха уханията на море и бор.

— Ето стаята ви, принце — уведоми го слугата. — Принц Корин заема съседното помещение.

Ки остана зяпнал. Старецът му показа втора, по-малка стая, където имаше гардероби и сандъци. Там имаше и ниша с вградено в стената легло. То също бе покрито с богати завивки, но напомняше на Тобин за мястото, където почиваше майка му.

Орун отново ги пришпори — отвеждаше ги към звука на музика и гръмък смях. Озоваха се в още по-голямо помещение, изпълнено с всякакви изпълнители. Имаше менестрели, полуголи акробати, жонгльори, които подхвърляха топки, ножове, запалени факли и дори таралежи, както и момиче в копринена одежда, танцуващо с мечка, вързана на сребърна верига. В отсрещния край на стаята, върху поставена на балкона маса, се бе разположила весела компания момчета и момичета. Одеждите и на най-невзрачно облечените сред тях бяха по-изящни от всичко, което Тобин бе съзирал през живота си. Внезапно той осъзна, че дрехите му са покрити с прах.

Вечерящите не обръщаха особено внимание на изпълнителите, а се шегуваха помежду си над останките от гозбите. Сред тях се суетяха слуги с кани и чинии.