Куклата близнак

Актьори и музиканти в удивителни премени демонстрираха изкуството си върху малки платформи по площадите. Имаше продавачи на маски и сладкиши, дризиани и жреци. Тобин зърна и неколцина фигури със странни човчести маски — това сигурно бяха онези лешокълвачи, за които бе споменал Аркониел.

Търговци предлагаха стоките си от колички или прозорчетата на магазините си. На един от площадите Тобин зърна дърворезбари и поиска да спре и погледа, но Орун не му позволи.

Имаше и магьосници в мантии и със сребърни амулети. Видя и един маг с бяла роба от онези, за които Аркониел го беше предупредил, макар той с нищо да не се стори на Тобин по-различен от останалите.

— По-бързо — подкани го Орун, притиснал златна топчица с благоухания към носа си.

Завиха наляво и известно време вървяха по равно, докато не зърнаха пристанището под себе си. Сетне отново поеха нагоре, озовавайки се пред портата на Дворцовия кръг.

Тамошният началник на караула поговори за момент с Орун, повдигна факлата си и отдаде чест на Тобин.

Зад тези стени беше тъмно и тихо. Принцът различаваше само осветени прозорци и очертанията на постройките, но по движението на въздуха познаваше, че тук не е толкова претъпкано. Вятърът беше по-силен и разнасяше уханието на прясна вода, цветя, свещени аромати и море. Сега кралете и кралиците не бяха просто имена от урок. Те бяха негови роднини, които бяха стояли тук и бяха виждали това, което сега съзираше и Тобин.

Като че чул мислите му, Тарин се поклони в седлото и каза:

— Приветствам те вкъщи, принц Тобин.

— Престолонаследникът е нетърпелив да се запознае с вас — каза Орун. — Елате, той сигурно вечеря със спътниците си.

— Ами татко? — попита Тобин, полагайки ръка върху урната. Баща му също бе идвал тук. Вероятно бе стоял на същото това място. Внезапно принцът се почувства много уморен и съкрушен.

Орун повдигна вежда.

— Баща ви?

— Желанието на Лорд Риус бе пепелта му да бъде положена при тази на принцеса Ариани в кралската гробница — каза Тарин. — Би било най-добре първо да се погрижим за мъртвите, преди да се занимаем с живите. Всички обреди бяха изпълнени. Остава само този. Смятам, че принц Тобин достатъчно дълго бе измъчван от тази тежест.

Орун успя сносно да скрие нетърпението си.

— Разбира се. Но след като вече пристигнахме благополучно, капитане, не е нужно да ни придружаваш. Ти и хората ти се нуждаете от почивка. Старата ви квартира е готова.

Тобин хвърли измъчен поглед на Тарин, отвратен от идеята да остане с Орун в това непознато му място.

— Принце, придружавахме баща ви навсякъде — рече Тарин. — Ще ни позволите ли да изпратим господаря си до мястото му за вечен отдих?

— Разбира се, сър Тарин — отговори Тобин, облекчен.

— Много добре — въздъхна Орун, отпращайки своите войници.

Тарин и Кони взеха факли от войниците на портата и поеха напред по широка улица, обгърната с високи брястове. Древните дървета оформяха шумолящ тунел над главите им. Сред стволовете им Тобин можа да зърне проблясващите прозорци в далечината.

След като напуснаха тунела от дървета, ездачите навлязоха в открит парк и поеха към ниска постройка с плосък керемиден покрив, поддържан от потъмнели от старост дървени колони. По заповед на Тарин войниците се строиха от двете страни на входа и се отпуснаха на колене, опрели оголени мечове в земята.

Тобин слезе от коня и взе урната. Следван от Тарин и Ки, отнесе пепелта на баща си между коленичилите бойци и влезе в гробницата.

Върху разположения на каменна платформа олтар танцуваше пламък, потопен в голям съд с масло. Този пламък осветяваше каменни ликове в естествен размер, разположени в полукръг около олтара. Тобин предположи, че това са кралиците на Скала. Онези, които са били преди.

Появи се жрец на Астелус и по едно каменно стълбище зад олтара ги отведе в катакомбите. Под светлината на факлата си Тобин видя прашни урни като тази, която държеше, поставени в сенчести ниши, както и купчини черепи и кости, оставени върху рафтове.

— Това са най-старите мъртви, милорд, най-древните ви предци — обясни жрецът. — Когато старото ниво се изпълни, бива издълбано ново. Благородната ви майка почива в най-новата крипта.

Спуснаха се по-надолу до студена, задушна камера. Тук целите стени бяха покрити с ниши, а на земята имаше поставки за ковчези. Върху тях бяха оставени тела, омотани с ивици дебел бял плат.

— Баща ти избра майка ти да бъде омотана — тихо каза Тарин, отвеждайки Тобин към тялото й. Овална маска с лика й бе поставена върху лицето й, а дългата й черна коса бе сплетена в плитка. Ариани изглеждаше много слаба и дребна.

Но косата й бе същата като приживе, гъста и сияйна. Тобин понечи да я докосне, но отдръпна ръка. Лицето й беше изрисувано много умело, ала носеше усмивка, каквато принцът никога не беше виждал.

— Очите й са били същите като твоите — прошепна Ки. Тобин с лека изненада си припомни, че приятелят му никога не я бе виждал. Сега му се струваше, че Ки винаги е бил с него.