Куклата близнак

— Бих казал. Ще ида да разопаковам багажа на Ваше Височество — рече той с кискане.

Тобин се канеше отново да се отпусне назад, когато се сети за куклата, скрита на дъното на сандъка.

— Не!

Ки изсумтя.

— Това е мое задължение, Тобин. Остави ме да го свърша.

— Може да почака. Водата ще изстине. Хайде, твой ред е.

Тобин излезе от ваната и се уви с една от кърпите.

Ки го погледна подозрително.

— Внезапно стана свидлив като Нари. Но пък от друга страна — комично се подуши под мишниците, — действително смърдя.

Щом Ки се настани във ваната, Тобин влезе в гардеробната и отвори сандъка.

— Казах, че аз ще го направя! — ревна Ки.

— Търся си риза. — Тобин извади чиста дреха, изрови торбицата и се огледа за подходящо скривалище. До една от стените бяха долепени гардероб и няколко сандъка. Отсреща им се издигаше висок шкаф, стигащ почти до тавана. Отваряйки вратите, принцът можа да използва рафтовете като стълба. Той мушна куклата в празнината между шкафа и тавана. На първо време това щеше да свърши работа.

Тъкмо успя да слезе обратно на земята и да изчисти паяжините, когато Ки влезе, капейки вода по пода.

— Какво правиш тук още?

— Просто разглеждам.

Другото момче го погледна отново и се озърна нервно.

— Мислиш ли, че тук наистина има призраци?

Тобин отиде обратно в спалнята.

— Ако има, те също са ми роднини, като брат ми. Вече не те е страх от него, нали?

Ки повдигна рамене, после се прозина така, че чак челюстите му изщракаха, като остави кърпата да се свлече на пода.

— По-добре да се наспим. Щом Порион се заеме утре с нас, съмнявам се, че ще ни остави на едно място достатъчно дълго, за да хвърляме сянка.

— Харесвам го.

Ки отметна завесите на леглото и със скок се озова върху кадифената завивка.

— Не съм казал противното. Просто мисля, че ще ни изпоти здравата, също като Тарин. Поне това казват останалите оръженосци.

Тобин също полетя във въздуха и се озова до приятеля си.

— Имаш ли вече впечатления от тях?

— Още е трудно да се каже. Повечето бяха пияни и много не разговаряха с мен, с изключение на Танил, оръженосецът на Корин. Той е първороден син на херцог и ми изглежда свестен. Също и Бариеус, оръженосецът на онзи дребосък, който прилича на плъх.

— Лута.

— Същият.

— А останалите — не?

Ки сви рамене.

— Както казах, още е рано да се каже. Всички останали са втори или трети синове на лордове…

Зад спуснатите драперии беше прекалено тъмно, за да види лицето на Ки, но по гласа му личеше, че нещо го тормози.

— Вече си рицар. Ще те направя лорд, веднага щом мога да ти дам имение — каза му Тобин. — Цял ден мисля над това. Аркониел казва, че трябвало да изчакам да навърша пълнолетие, но аз не искам да чакам толкова дълго. Когато кралят се върне, ще го питам как мога да го направя.

Ки се повдигна на лакът и го зяпна.

— Наистина ще го направиш? Просто така?

— Разбира се! — Тобин се ухили насреща му. — Само се опитай да не се плодиш толкова много, та на внуците ти да не им се налага да спят на пода.

Ки отново легна и сключи ръце под главата си.

— Не знам. От това, което виждах вкъщи, плоденето е голяма веселба. Освен това тази вечер видях някоя и друга красавица. Видя ли онази със зелената рокля? Не бих имал против да надзърна под полата й.

— Ки!

Ки сви рамене и поглади тънкия си мустак, усмихвайки се. Скоро той заспа, но Тобин лежа буден известно време, слушайки продължаващото веселие. В замъка никой не се беше напивал. Това го изнервяше.

Не това беше търсил през всички онези години, когато се бе взирал към пътя. Той беше воин, а не царедворец, който да пие половината нощ в скъпи дрехи. С момичета!

Тобин се намръщи към заспалия профил на Ки. През завесите се процеждаше слаба светлина и падаше върху мъха по бузите му. Тобин прокара ръка по собствените си гладки бузи и въздъхна. Двамата с Ки бяха с еднакъв ръст, ала раменете му все още си оставаха тесни, а кожата му все не се окосмяваше. Повъртя се още малко, после внезапно осъзна, че беше забравил за духа.

Едва мърдайки устни, принцът прошепна думите. Брат му изникна приклекнал до леглото, както винаги с неразгадаемо лице.

— Не бива да обикаляш наоколо — каза му той. — Стой до мен и прави, каквото ти казвам. Тук не е безопасно.

За негово удивление брат му кимна. Той бавно пролази напред, докосна гръдта на Тобин, сетне своята и отново се отдръпна.

Момчето се настани удобно и се прозина. Беше му приятно да има при себе си и друг от дома, пък бил той и призрак.

В Новия дворец, в крило, свързано с покоите на краля, понастоящем празни, магьосникът Нирин се размърда в съня си, притеснен от полуоформения образ, отказващ да придобие конкретност.

Глава четиридесета