Куклата близнак

Когато приключиха, слънцето се беше издигнало високо в небето. Корин и Калиел се върнаха в покоите на принца, обещавайки на Тобин да се срещнат по-късно по време на тренировките.

Молай помогна на момчетата да се облекат. Двамата не можеха да се познаят. Подарената от канцлера черна роба бе от вълна, разцепена отпред, стеснена в кръста и бродирана със златни и алени нишки — драконът на Скала бе изобразен отпред и по краищата. Ръкавите бяха ушити така, че под тях да се виждат червените ръкави на туниката. Когато си обу и обувките от мека червена кожа и си сложи първите украшения, които носеше в живота си, Тобин се чувстваше като съвсем различен човек. Що се отнася до Ки, той приличаше на лисица в зелено и червеникавокафяво. Двамата застанаха пред бронзовото огледало и избухнаха в смях. Молай им предложи и нови мечове, но те си запазиха онези, дадени им от бащата на Тобин. Не искаха и да чуят за други.

Молай остана много доволен от тях и се суети над ноктите и прическите им като втора Нари. Когато приключи, изпрати един паж да повика придружителя им. За огромно разочарование на Тобин, той се оказа не Тарин, а лорд Орун. Благородникът бе по-пищен от когато и да било, обгърнат в копринени роби с преливащ златист цвят, наметнал черно-златния си длъжностен капюшон на раменете си. Украсен със скъпоценности триъгълник от тежка черна коприна покриваше главата му.

Той се спря на прага и повдигна одобрително вежда.

— Сега вече приличате на истински принц, Ваше Височество. И виждам, че сте получили подаръка ми. Надявам се да сте останали доволен?

— Благодаря ви, милорд. Много мило от ваша страна — каза Тобин, повдигайки ръка, за да покаже пръстена. След случилото се с Мориел снощи и казаното от Корин, принцът се радваше, че днес поне малко можеше да зарадва опекуна си.

Залата за аудиенции се намираше в Новия дворец, достатъчно далеч, за да предостави повод за езда. Конете вече ги чакаха, оседлани, и Ки демонстративно провери седлата, преди Тобин да се качи. Сетне оръженосецът пое от лявата страна на господаря си, както го беше учил Тарин.

Новият дворец засенчваше стария и по размер, и по величие. Беше изпълнен с обградени от колони дворове, в които бълбукаха фонтани. За прозорци служеха мозайки от пъстро стъкло, през които светлината нахлуваше и полягаше пречупена на мраморния под. Олтари, високи колкото кулата на Тобиновия замък, изпълваха мястото с аромата на запалени благоухания.

Въпросната зала бе подобаващо величествена. Редиците колони, поддържащи сводестия таван, бяха украсени с виещи се дракони.

Огромното помещение беше изпълнено с хора, носещи всякакви дрехи — от парцали до пищни роби. Имаше ауренфеи в бели туники, бижута и пъстри сен’гаи, а също и други чужденци, каквито Тобин виждаше за пръв път — хора в сини туники, които се диплеха като шатри около тях. Имаше и такива в раирани роби, с кожа, носеща цвета на тъмен чай, и къдрава черна коса — като тази на Лел.

Някои от събраните разговаряха с приглушени, напрегнати гласове. Други се бяха излегнали спокойно върху дивани или стояха приседнали на ръба на фонтаните, занимавайки се със своите соколи, кучета или петнисти котки.

В другия край на залата се издигаше обширен подиум, приютил златен трон, който беше празен. Кралска мантия бе обгърнала облегалката, а върху седалката бе оставена корона.

Пред престола имаше два по-ниски стола, които бяха заети. По-възрастният от двамата седнали мъже изслушваше молителите, точно както бащата на Тобин правеше у дома. Имаше къса бяла брада, няколко тежки златни вериги и медальони на врата си и шапка, която приличаше на червена кадифена палачинка.

— Това е главен канцлер Хайлус, регентът — каза Орун, когато се приближиха. — Той ви е далечен роднина.

— А другият? — попита Тобин, макар вече да се беше досетил.

Другият мъж беше много по-млад. Очите му имаха цвета на яспис, медночервената си брада бе раздвоил. Но Тобин виждаше само бялата му роба — сияйна като осветен от слънцето сняг и украсена със сребърна бродерия. Това беше един от Гоначите, за които Аркониел го беше предупредил. Тобин беше отпратил духа, но за всеки случай бързо се огледа.

— А това е придворният магьосник на краля, лорд Нирин — продължи Орун. Сърцето на Тобин подскочи. Значи това не просто беше Гонач, а Гоначът.

Принцът се страхуваше, че ще им се наложи да изчакат всички молители, но лорд Орун ги отведе пред престола и се поклони ниско.

Тобин бе сметнал, че главният канцлер има сурово лице, защото в момента, когато се приближиха, Хайлус разглеждаше случая с пекар, обвинен в продажбата на по-леки от допустимото хлябове. Но щом Орун представи Тобин, ликът на стареца се разля в топла усмивка. Той протегна ръка и момчето се изкачи по стълбите до него.